3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1619 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Д. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ж. Г., срещу определение № 65 от 15 март 2016 г., постановено по гр.д. № 469/2016 г. по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което са оставени без разглеждане касационната жалба и частната касационна жалба на И. против въззивно решение № 163 от 16 октомври 2015 г., постановено по гр.д. № 265/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Ямбол и инкорпорираните в същото решение две определения на въззивния съд.
В частната жалба се поддържа, че постановеното от състава на Върховния касационен съд определение страда от всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че съдът неправилно е възприел фактите по делото и на тази основа е определил имуществените дялове в делбата, поради което и формираният извод за недопустимост на касационната жалба е неправилен. Твърди се, че в процесния случай с решението по първата фаза до делба са допуснати освен движими вещи и два апартамента. Наред с горното, твърди се, че съставът на ВКС не е съобразил, че обжалваното въззивно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като едва с това решение въззивният съд се е произнесъл по частните жалби на жалбоподателя срещу други две определения на районния съд в [населено място].
В писмен отговор ответницата по частната жалба Т. П. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Г., заявява доводи за неоснователност на жалбата.
С обжалваното определение е прието, че предмет на касационната жалба е въззивно решение, потвърждаващо решение на районния съд по чл. 350 ГПК за обявяване за окончателен на проекторазделителен протокол, с който са допуснати до делба движими вещи и са образувани два дяла според броя на съделителите, като всеки дял е на стойност от 283 лв. Въз основа на тези данни е прието, че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на иска е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за касационно обжалване от 5000 лв. В подкрепа на изводите си съдът е привел аргументи от разпоредбата на чл. 8 от Тарифата за държавните такси по ГПК и възприетото тълкуване в т. 17 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС. По същите съображения и с оглед приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК касационният състав е формирал извод за недопустимост и на частните жалби подадени срещу инкорпорираните във въззивното решение две определения.
Частната жалба е неоснователна.
С оглед постановките в т. 17 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, производството по съдебна делба се развива в две фази и има за предмет право, което е с определен имуществен интерес. Втората фаза на това производство има за крайна цел извършването на допуснатата съдебна делба, като се осъществи съдебно признатото в първата фаза на производство право на делба. Към момента на допускане на делбата делбеното имущество няма парична оценка, но това не е така във фазата на извършването й. Стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете. Последната служи като база за определяне на материалния интерес на страните, следователно на цената на иска и на изчислената на тази основа държавна такса. Основанието си тези съображения черпят и от тълкуването на чл. 8 от Тарифата за държавните такси по ГПК, на която решаващият състав на първо гражданско отделение правилно се е позовал. Видно е от данните по делото, че делбата на процесните движими вещи е допусната при равни квоти между двамата съделители, а във втората фаза с проекта за разделителен протокол (л. 217 – 218 на първоинстанционното дело), съставен въз основа на заключението на вещо лице, са образувани дялове всеки на стойност от 283 лв. Р. протокол е обявен за окончателен с решение № 757 от 7 декември 2014 г. по гр.д. № 1307/2008 г. по описа на районния съд в гр. Ямбол, което е било предмет на въззивна проверка в обжалваното понастоящем пред касационния съд решение на окръжния съд в гр. Ямбол. С цитираното решение и обявения за него окончателен протокол съдът не се е произнесъл относно недвижимите имоти, които също са предмет на делба между страните в производството, поради което и възражението на жалбоподателя, че съдът не е прибавил към цената на иска и стойността на тези два имота, е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съставът на първо гражданско отделение на ВКС е достигнал до обосновани изводи за приложението чл. 280, ал. 2 ГПК и правилно е прекратил производството по делото, като образувано по недопустима касационна жалба, поради което и постановеното от този състав определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 65 от 15 март 2016 г., постановено по гр.д. № 469/2016 г. по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: