3
определение по гр.д.№ 2052 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
[населено място], 24. 04. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2052 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. П. срещу решение № 1777 от 15.10.2012 г. по в.гр.д.№ 1364 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 2593 от 17.12.2012 г. по същото дело, в частта му, с която е потвърдено решение № 434 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 8111 от 2008 г. на Варненския районен съд за осъждане на М. Н. П. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Н. Г. Ч. и В. Г. В. да ползват 2 избени помещения в западната част на приземния етаж на сградата и таванските помещения в източната част на таванския етаж на сградата, находяща се в [населено място], район А., [улица], като им даде достъп до същите чрез предоставяне на ключ.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната част е недопустимо и неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1858 от 31.07.1974 г. по гр.д.№ 146 от 1974 г. на ВС, Първо г.о., Тълкувателно решение № 34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС, решение № 1019 от 21.01.2010 г. по гр.д.№ 235 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 2295 от 07.10.1971 г. по гр.д.№ 1455 от 1971 г. на ВС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Недопустимо ли е съдебно решение, постановено по неправилно квалифициран от съда иск- по чл.109 от ЗС вместо предявения иск по чл.108 от ЗС и 2. Допустимо ли е общи части по предназначение да се обособят за ползване само от някои от етажните собственици по общо съгласие между тях. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: допустимо ли е договор за замяна на произведе правно действие и вещноправен ефект само относно едната от договорените в него престации.
В писмен отговор от 04.02.2013 г. ответниците по касационната жалба Н. Г. Ч. и В. Г. В. оспорват същата. Претендират за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е договор за замяна на произведе правно действие и вещноправен ефект само относно едната от договорените в него престации, тъй като този въпрос е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение и по него очевидно е налице неяснота в закона, която налага тълкуване: В обжалваното решение по същество съдът е приел, че договорът за замяна, обективиран в нотариален акт № … от 03.11.1992 г. е произвел действие за единия от заменените имоти /първия етаж от сградата, който е придобит от заменителите Р. Н. Р. и Д. З. Р., а впоследствие от сина им М. Р. Н. и от ищците Н. Ч. и В. В./, а не е произвел действие за другия от заменените имоти /1/2 ид.ч. от приземен етаж/, тъй като този приземен етаж не е самостоятелен обект в сградата- етажна собственост, а намиращите се в него избени помещения са принадлежност към жилищата на първия и на втория етаж от сградата. Тъй като няма посочена от касаторката и известна практика на ВКС по този въпрос, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1 т.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1777 от 15.10.2012 г. по в.гр.д.№ 1364 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 2593 от 17.12.2012 г. по същото дело, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е потвърдено решение № 434 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 8111 от 2008 г. на Варненския районен съд за осъждане на М. Н. П. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Н. Г. Ч. и В. Г. В. да ползват 2 избени помещения в западната част на приземния етаж на сградата и таванските помещения в източната част на таванския етаж на сградата- етажна собственост между страните по делото, находяща се в [населено място], район А., [улица], като им даде достъп до същите чрез предоставяне на ключ.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.