Р Е Ш Е Н И Е
№.223
гр.София, 28.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1439/2008 година
Производството е по чл.218и, ал.1 във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ и § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационни жалби на страните срещу въззивното решение № 40 от 02.01.2008 год. по в.гр.дело № 1405/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав.
Я. Г. , Д. Г. , В. Б. , Р. Ш. , Ш. П. , Р. Г. , Ж. С. , Д. Б. и И. Б. са останали недоволни от решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от тях иск по чл.108 ЗС по отношение на останалата част от дворното място от 1764 кв.м., съставляващо парцел **** в кв.67 по плана на гр. С. от 1962 год., заедно с построените в него сгради. Поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло.
А. К. Х., С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т. обжалват решението в частта, с която е уважен предявения срещу тях иск, а именно-за присъждане владението върху северната, незастроена част с приблизителна площ 989 кв.м. от парцел ****ХІ-1563 от кв.67 по действащия план на гр. С. от 18.07.1996 год. Поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението в обжалваната от тях част и отхвърляне на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с двете жалби основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 26.02.1998 год. по гр.дело № 1137/1995 год. Пловдивският районен съд, Х-ти състав отхвърлил предявения от Л. Г. , Я. Г. , Д. Г. , В. А. Б., Р. Б. Ш. , Ш. Ш. П., Р. Г. , Ж. Й. С. , Д. Й. Б. и И. Л. Е. срещу П. С. Г. , М. Р. Х. , С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на парцел **** в кв.67 по плана на гр. С. от 1962 год., ведно с построените в него склад от 316 кв.м. и жилищна сграда от 56 кв.м.
С решение от 26.03.2001 год. по гр.дело № 40/1999 год. Пловдивският окръжен съд обезсилил първоинстанционното решение, като постановено по отношение на починалия на 18.10.1997 год. преди устните състезания ищец И. Л. Е. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
С решение № 106 от 03.07.2001 год. по гр.дело № 2128/2001 год. Пловдивският районен съд, 17-ти гр.състав отново отхвърлил иска.
С решение от 30.04.2003 год. по в.гр.дело № 2582/2001 год. Пловдивският окръжен съд отменил изцяло решението и осъдил П. С. Г. , А. К. Х., С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т. да предадат владението върху 1764 кв.м., съставляващи парцел **** в кв.67 по плана на гр. С. към 1993 год., ведно с построените в него склад с площ 316 кв.м. и жилищна сграда с площ 56 кв.м.
С решение № 776 от 15.09.2005 год. по гр.дело № 1735/2003 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
С решение № 139 от 23.01.2006 год. по гр.дело № 2799/2005 год. Пловдивският окръжен съд обезсилил първоинстанционното решение от 03.07.2001 год. по гр.дело № 2128/2001 год. на ПРС и прекратил производството по делото.
С решение № 726 от 22.05.2007 год. по гр.дело № 542/2006 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. отменил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав.
Със сега обжалваното от двете страни въззивно решение окръжният съд отменил частично решението на първата инстанция и уважил иска по чл.108 ЗС за предаване владението на северната, незастроена част с приблизителна площ 989 кв.м. от парцел ****ХІ-1563 от кв.67 по действащия план на гр. С., идентичен с парцел **** по плана от 1962 год. В останалата част решението на районния съд било оставено в сила.
По жалбата на А. К. Х., С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т.
В. съд правилно е приел за доказано правото на собственост на наследодателите на ищците върху северната част от претендирания с исковата молба парцел ****ъм момента на отчуждаването на имота с П. на Министерския съвет № 9 от 27.07.1948 год., извършено на основание чл.15 във връзка с чл.16 от Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино /ЗМСПСНТПРВ-отм./.становено е,че в опис № 1* съставляващ неразделна част от постановлението, е бил описан „винарски склад с кантората, застроени на 375 кв.м., ведно със незастроено и застроено място от 5175 кв.м., съставляващо парцел **** в кв.10, по регулационния план на гара К. ”, като отчужденият имот е идентичен с имота, съставляващ парцел **** от кв.10 по действащия към момента на отчуждаването план на гара К. /заключение на в.л. Косьо Н. 117-118 от гр.дело № 1137/1995 год. на ПРС, Х-ти състав/.
Законосъобразно е била зачетена материалната доказателствена сила на записката за вписване на нотариален акт № 1* т.ІV, рег. № 7* нот.дело № 734 от 19.04.1943 год., съдържаща отбелязване от 21.12.1944 год. на резолюция/решение/ № 333 от 14.11.1944 год. по гр.дело № 932/1944 год. на Пловдивския областен съд, с което същият съд „… признава правото на собственост на ищците: Й. Н. М. ,…, М. Я. Г. ,…, Й. Д. Б. , Л. И. И. ,…, и М. Й. Б. , на нива сега дворно място, в земл. на гара К. , местн.”Кръг-пара” Б. от 5700 кв.м. парцел ****, ІІ, VІ и VІІ от кв. Х, както и построената сграда от 410 кв.м., придобити от ответника Р. Г. ”. Въпросната записка /л.28 от гр.дело № 1137/1995 год. на ПРС, Х-ти с-в/ е била приложена като доказателство още с исковата молба и е приета в съдебното заседание на 26.09.1995 год., в което ответниците/сега касатори/ са представлявани от упълномощения от тях процесуален представител. Последният не е оспорил документа в това заседание и в съответствие с чл.154, ал.1 ГПК/отм./ първоинстанционният съд е отказал да открие производство за проверка на неговата истинност в заседанието на 14.11.1995 год. С оглед на това, правилно въззивният съд се е съобразил с доказателствената сила на този официален свидетелстващ документ, съдържащ удостоверителното изявление на нотариуса,че отбелязва върху нотариалния акт съдебното решение /посочени са номера на съдебния акт, датата на постановяването му, номера на делото и съдът, постановил решението, страните спрямо които е постановено и резултата от делото/. Несъмнено, искането за отбелязване на решението е било направено от заинтересуваните лица, които са представили на нотариуса решението и удостоверение, че то е влязло в законна сила. Правното значение на извършеното върху нотариалния акт отбелязване се свежда до разместване на доказателствената тежест и прави излишно събирането на други доказателства за оборване доказателствената сила на нотариалния акт. Оборващият ще се позове единствено на направеното от нотариуса отбелязване, докато този, който се позовава на доказателствената сила на нотариалния акт, трябва да докаже, че отбелязването е било извършено неправилно. В случая, касаторите не са успяли да сторят това. Въззивният съд правилно е приел, че представеното от тях удостоверение № 1* от 26.04.1996 год. /л.141 от гр.дело № 1137/1995 год. на ПРС, Х-ти състав/, съобразно което по партидата на Р. Ив. Г. съществува нотариален акт № 1* т.ІV, рег.726, дело № 734/19.04.1943 год. за покупко-продажба на недвижим имот: една нива /сега дворно място в землището на гара К. , в м.”К”/Беглика/ от 5700 кв.м., имот пл. № 24, парцел ****, ІІ, VІ и VІІ в кв.10 за сума 626 760 лева и че няма данни за други вписвания и резолюции по нотариалната книга по посочената партида, не противоречи на съдържанието на отбелязването в записката и не оборва последното. Съдът се е съобразил с действащата към 1943/1944 год. персонална система за регистриране на недвижимите имоти, при която вписването на решението е извършено по партидата на лицата, от които Р. И. Г. е придобил имота, поради което правилно е приел, че липсата на вписване по партидата на купувача по нотариален акт № 103 от 19.04.1943 год. не изключва възможността да е постановено отбелязаното в записката за вписване съдебно решение и надлежното му вписване по партидата на отчуждителите.
След като записката съдържа отбелязване на съдебно решение, признаващо право на собственост на наследодателите на ищците и хронологически следва нотариалния акт, а за периода от съставянето й на 21.12.1944 год. до отчуждаването с ПМС № 9 от 27.07.1948 год., няма данни за настъпили промени в статута и собственика на имота, правилно е прието, че след влизане в сила на решение № 333 от 14.11.1944 год. по гр.дело № 932/1944 год. на Пловдивския областен съд собственици на парцел **** от кв.10 по стария план на гара К. са били Й. Н. М. , М. Я. Г. , Й. Д. Б. , Л. И. И. и М. Й. Б.
Законосъобразно е прието, че по отношение на ищците е настъпил реституционният ефект по чл.2, ал.1 ЗВСОНИ досежно северната незастроена част от претендирания с исковата молба парцел **** от кв.67 по плана на гр. С. от 1962 год., съответстваща на северната, незастроена част с приблизителна площ 989 кв.м. от парцел ****ХІ-1563 от кв.67 по плана на града, одобрен със заповед № 413 от 18.07.1996 год. и която част се владее без основание от ответниците-касатори. Ревандикационната претенция е уважена частично, като частта, за която е признато право на собственост и е присъдено владението в полза на ищците е индивидуализирана в съответствие със заключението на вещото лице К. Е. Н. и изготвените от него скици /л.л.117-120 от гр.дело № 1137/1995 год. на ПРС, Х с-в/, както и удостоверение № 70/21.06.2006 год. на ТСУ-Община С.
В обобщение, жалбата на ответниците по иска е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в тази му част – в сила.
По жалбата на Я. Г. , Д. Г. , В. Б. , Р. Ш. , Ш. П. , Р. Г. , Ж. С. , Д. Б. и И. Б.
О. са неоснователни.
Въззивният съд обосновано е приел, позовавайки се на заключението на техническата експертиза, че южната част от парцел **** от кв.67 по плана на гр. С. от 1962 год. с площ от около 450 кв.м. представлява придаваема се по регулация част от съседния имот с пл. № 26, включена в парцел **** в кв.10 по стария план на гара К. , чийто собственик не може да се установи поради липса на разписна книга къмм плана. Макар и в допълнителното заключение /л.136 от гр.дело № 1137/1995 год. на ПРС, Х-ти с-в/ вещото лице да е посочило, че регулацията за тази част фактически е приложена, липсват данни относно уреждане на регулационните отношения, поради което въззивният съд правилно е приел,че тази част от процесния парцел ****е е била част от отчуждения имот пл. № 24 от кв.10/по стария план на гара К. /, тъй като попада извън границите на одържавения имот и за нея не са налице предпоставките за реституцията й по чл.2, ал.1 и ал.3 и чл.3, ал.1 ЗВСОНИ.
Въззивният съд по-нататък обосновано е приел и че съществуващата в процесния парцел ****града, с приблизителна площ по скицата 375 кв.м./от които в бившия имот № 24 в кв.10 по стария план на гара К. попадат 325 кв.м., а останалите 50 кв.м.-в част от бившия имот № 26/, е построена след отчуждаването на имотите и образуването на спорния парцел **** не може да бъде идентична с някоя от сградите, отчуждени с ПМС № 9 от 27.07.1948 год. С оглед на това, законосъобразно ревандикационата претенция е уважена за северната, незастроена част с приблизителна площ от 989 кв.м. от парцел ****ХІ-1563 в кв.67 по сега действащия план на гр. С., одобрен със заповед № 413 от 18.07.1996 год., който парцел ****ъгласно удостоверение № 70 от 21.06.2000 год., издадено от отдел „ТСУ” при Община С..113 от в.гр.дело № 40/1999 год. на ПОС/ съответства на имот пл. № 9* за който е бил отреден парцел ****ДОСО в кв.67 по плана на града, одобрен със заповед № 761 от 11.03.1962 год.
В обобщение, жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение.
В заключение, обжалваното въззивно решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила. В зависимост от резултата от касационното обжалване, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците разноски по делото за тази инстанция, изчислени по компенсация в размер на 96,35/деветдесет и шест + 0,35/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 02.01.2008 год. по в.гр. дело № 1405/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав.
Осъжда Я. Г. и Д. Г. от И. , гр. Х., ул.”А” № 4* от И. , гр. Т., ул.”Й” № 1* Р. Б. Ш. от И. , гр. Т., ул.”З” № 1* от И. , гр. Т., ул.”А” № 73, Р. Г. от И. , ул.”К” № 1* Ж. Й. С. от И. , гр. Т., ул.”В” № 1*-на същия адрес и И. Е. Б. от И. , гр. Х., ул.”Й” № 44 да заплатят на А. К. Х., С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т., всички от гр. С., сумата 96,35/деветдесет и шест + 0,35/лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: