– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
гр. София 15.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.11.2018 (седми ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2779 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 53/25.05.2018 година, подадена от „Меаца” ЕООД [населено място], срещу част от решение № 60/05.04.2018 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 29/2018 година.
Касационната жалба е насочена срещу частта на въззивното решение, с която след като е отменено първоинстанционното решение № 23/06.11.2017 година на Районен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 1251/2016 година „Меаца” ЕООД [населено място] е осъдено да заплати на Ф. Р. Ю. сумата от 4209.16 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за май, октомври, ноември и декември 2010 година, януари, февруари, март, април, юни, юли, ноември и декември 2011 година; август и ноември 2012 година, и за юли и август 2013 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2016 година до окончателното й заплащане.
В подадената от „Меаца” ЕООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения срещу него от Ф. Р. Ю. иск, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за заплащане на горепосочената сума, заедно със законната лихва върху нея да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба „Ф. Р. Ю. е подала отговор на същата с вх. № 2366/06.07.2018 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 60/05.04.2018 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 29/2018 година в оспорваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Меаца” ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 23.04.2018 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 53/25.05.2018 година, като е подадена по пощата на 23.05.2018 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
След обсъждане на събраните по делото доказателства съставът на Окръжен съд Кърджали е приел, че предявеният от Ф. Р. Ю. срещу „Меаца” ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ е частично основателен за претендирания от Ю. период (без октомври 2013 година), като дължимата се сума е в размер общо на 4209.16 лева. Въззивният съд е изложил съобразения за това, че в отговора на исковата молба „Меаца” ЕООД [населено място] се е позовало на изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД: „по отношение на каквито и да са претенции за обезщетения, произтичащи от трудов договор № 98/03.05.2020 година”, сключен между страните по делото. Тълкувайки това възражение съставът на Окръжен съд Кърджали е приел, че дружеството се е позовало на изтекла погасителна давност по отношение на дължимото се на Ф. Р. Ю. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, но не и по отношение на дължимото неплатено трудово възнаграждение. В тази връзка следвало да се посочи, че трудовото възнаграждение не представлявало обезщетение, а било насрещната престация от работодателя срещу престиране на работна сила. То било възнаграждение за труд, като това следвало от разпоредбата на чл. 242 от КТ (положеният труд по трудово правоотношение е възмезден). Основанието за заплащането му било изпълнението на работа по труд. Размерът на трудовото възнаграждение се определял по договорен път (чл. 66, ал. 1 от КТ) и се определял предварително. За разлика от трудовото възнаграждение, обезщетението представлявали това, което се дава за причинени щети, вреди, загуби, неизползван отпуск, трудоустрояване и други подобни. Съставът на Окръжен съд Кърджали е посочил, че като взема предвид от една страна т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, съгласно която правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като страната не може да поправи този пропуск по-късно, включително и пред въззивната инстанция, и от друга- че ответникът по иска в отговора на исковата молба се е позовал на изтекла погасителна давност на основание чл. 111 от ЗЗД, по отношение на претенциите за обезщетения, намира, че в случая било направено възражение за погасяване по давност на претенцията за неизползван отпуск и тази за мораторните лихви. С оглед на това първоинстанционното решение, с което било прието, че вземането на Ф. Р. Ю. за неизплатено трудово възнаграждение за май, октомври, ноември и декември 2010 година, януари, февруари, март, април, юни, юли, ноември и декември 2011 година; август и ноември 2012 година, и за юли и август 2013 година е погасено по давност било неправилно и предявеният за заплащането му иск по чл. 128, т. 2 от КТ следвало да бъде уважен.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Меаца” ЕООД [населено място] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд Кърджали да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение, извън посоченото във въззивната жалба, при ограничението на чл. 269, изр. 2 от ГПК; може ли въззивният съд да обоснове решението си на обстоятелства, различни от приетите от страните и да се произнася по факти и доводи, които не са твърдени от въззивника, нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивната жалба и може ли въззивният съд да се произнася служебно по въпроса за правилното приложение в първоинстанционното производство на института на погасителната давност, без да е сезиран по този въпрос с въззивната жалба. Излагат се доводи за това, че така поставените въпроси са разрешени от състава на Окръжен съд Кърджали в противоречие с установената практика, намерила израз в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, решение № 176/08.06.2011 година, постановено по гр. д. № 1281/2010 година, решение № 247/05.10.2012 година, постановено по гр. д. № 1644/2011 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 702/05.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1036/2009 година, решение № 255/11.07.2011 година, постановено по гр. д. № 587/2010 година, решение № 125/29.05.2012 година, постановено по гр. д. № 534/2011 година, решение № 84/28.02.2012 година, постановено по гр. д. № 1430/2011 година, решение № 200/25.06.2015 година, постановено по гр. д. № 6459/2014 година, решение № 80/03.05.2016 година, постановено по гр. д. № 6325/2015 година и решение № 40/05.10.2017 година, постановено по гр. д. № 2680/2016 година, седемте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. По своя смисъл втория и третия въпрос се включват в първия такъв, доколкото отговорите им се предпоставят от отговора на първия. Същият е съществен и е обусловил изводите на състава на Окръжен съд Кърджали при постановяване на решението му. Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в оспорваната от „Меаца” ЕООД [населено място] част по първия от поставените от длужеството в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси, за проверка на съотвествието му с посочената от касатора практика на ВКС. Това следва от обстоятелството, че в решението си съставът на Окръжен съд Кърджали е посочил, че в подадената от Ф. Р. Ю. въззивна жалба се излагат съображения, че първоинстанционният съд не изискал оригиналите на ведомостите за заплати от „Меаца” ЕООД [населено място], които дружеството отказало да представи поради неправилно съхранение и макар че било длъжно да ги пази поне петдесет години. Освен това съдът могъл да изиска ведомостите и по свой почин, но не го сторил и първоинстанционното решение било постановено въз основа на представени копия на ведомости. Това довело до непълно установяване на фактите, а съдебно-графичната експертиза констатирала разминаване в подписите. Било недопустимо да се разпитват свидетели за установяване на задължение на работодателя. Съдебно-счетоводната експертиза безкритично давала вяра на копията, а вещото лице твърдяло, че е работило с оригинални ведомости, поради което будел недоумение факта, че „Меаца” ЕООД [населено място] не можело да ги представи.
На „Меаца” ЕООД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 84.18 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60/05.04.2018 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 29/2018 година по подадената срещу него от „МЕАЦА” ЕООД [населено място], [улица], касационна жалба с вх. № 53/25.05.2018 година.
ДАВА на „МЕАЦА” ЕООД [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 84.18 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.