4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 16.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 234 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1790 от 01.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 3884/2013 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск е неоснователен, тъй като се касае за твърдения за причинени умишлено вреди на работодателя от страна на служителя – ответника, но тъй като в разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ изключва включването в обема на обезщетението и пропуснатите ползи, каквато е претенцията на ищеца по делото. Анализирайки наименованието на длъжността и характера на работата на въззиваемия, така както те са посочени в трудовия му договор и длъжността характеристика на заеманата от него длъжност „управител на търговски обект“ , състава на въззивния съд е достигнал до извод, че по силата на създаденото трудово правоотношение ответникът е бил ангажиран да извършва търговска дейност в магазина за осветителни тела на ищеца и е имал качеството на търговски помощник по смисъла на чл.30 и 31 ТЗ.
Съдът е приел, че поради установеното качество търговски помощник на ответника, той е имал задължение да не извършва самостоятелно или за сметка на други търговска дейност в конкуренция със своя работодател, но е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на кумулативните елементи, формиращи фактическия състав на пълната имуществена отговорността на въззиваемия-ответник за вреди по чл.203,ал.2 от КТ от неизпълнение на задължението му по чл.31ТЗ.
От правна страна, въззивния съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.203,ал.2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон – чл.79,ал.1 от ЗЗД. Посочената разпоредба от Закона за задълженията и договорите сочи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което се търси в процесния случай, но съгласно разпоредбата на чл.205,ал.1 от КТ отговорността на ответника е ограничена само за претърпяна загуба, но не и за пропусната полза. Въззивния съд е направил извод, че на това правно основание предявените от ищеца против ответника осъдителни искове за вреди във вид на пропуснати ползи се явяват изцяло неоснователни, защото ответника не носи отговорност за претендираните от него имуществени вреди, дори и при проведено доказване на вредата. Съдът е приел също така, че не е проведено пълно и главно доказване на факта на извършване на противоправното деяние на ответника, тъй като от събраните доказателства не се е установило, че ответникът е доставял същите стоки, които се предлагат от ищеца, но от негови конкуренти и е използвал търговските помещения на работодателя си за демонстрация на качествата на тези стоки на клиенти и за договаряне на сделки в полза на дружество. Останалите доводи на въззивника във въззивното производство, изложени във въззивната жалба не са обсъдено, тъй като състава на съда е счел, че изложеното по-горе в достатъчна степен обосновава неоснователността на предявения иск.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съществения въпрос, който е обосновал изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, е изключването от обема на обезщетението по чл.79,ал.1 от ЗЗД пропусната полза, която се претендира в конкретния случай. Съдът е приел, че посочената разпоредба от Закона за задълженията и договорите сочи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което се търси в процесния случай, но съгласно разпоредбата на чл.205,ал.1 от КТ отговорността на ответника е ограничена само за претърпяна загуба, но не и за пропусната полза. В тази насока се сочи правен въпрос – за вреди, причинени умишлено, не при или по повод на изпълнение на трудови задължения, ограничена ли е отговорността от разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ, т.е. дължимото обезщетение обхваща ли и пропуснатите ползи. Сочи се противоречие на възприетото от въззивния съд с практиката на ВКС по този въпрос, като касаторът се позовава на възприетото в решение № 493/23.11.2011 г. по гр.д.№ 586/2011 г. на ВКС, ІV гр.отд, постановено по реда на чл.290 ГПК. В това решение, представляващо задължителна съдебна практика, с оглед тълкуването дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС е приел, че само когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Като е приел, че при умишлено причинена вреда се прилага разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ, въпреки приложимостта на гражданския закон, съгласно който обезщетението обхваща и пропусната полза, въззивния съд е допуснал противоречие по този правен въпрос със задължителна съдебна практика – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 4 146,55 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1790 от 01.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 3884/2013 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
Указва на [фирма] съдебен адрес [населено място], [улица] адв. Б. Ж., да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4 146,55 лева за разглеждането на касационната жалба, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето й, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.