2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр. София, 23.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1634 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Ц. против решение № 2541/06.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 879/2017 г. от САС, 2-ри състав.
От ответниците по касационната жалба М. З. и В. М. е постъпил писмен отговор, с който оспорват жалбата. В открито съдебно заседание, ответниците поддържат отговора си и оспорването, чрез своя процесуален представител.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 407/30.05.2018 г., с оглед наведени в касационната жалба и в изложението на касационните основания обосновани доводи за недопустимост на съдебното решение.
Въззивният съд е приел, че за да съществува правен интерес от оспорване валидността на сделка, в която ищецът не участва, е необходимо същият да обоснове интерес от оспорването, като порокът не може да се състои в дефект на волята на някоя от страните. Съдът е приел, че в случая се твърди , че ищците са поематели по предварителен договор относно същия имот и това ги легитимира и като правоимащи да проведат защитата, регламентирана от чл. 26 ЗЗД и иска по чл. 135 ЗЗД. Прието е, че доколкото успешната защита, предоставяна с особения конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предпоставя наличие на право на собственост над имота за обещателя, то ищците имат интерес да обявят договора за продажба, следхождащ предварителния договор, за нищожен и така да елиминират облигационните му последици и произтичащото от тях вещно действие.
Съдът е посочил, че след анализ на правната природа на депозираната като писмено доказателство декларация, подписана от страна по договора, която би се легитимирала като собственик и съдържанието й е изключително неблагоприятно за същата страна, както и обстоятелството, че в декларацията изрично се заявява наличието на абсолютна симулация и деклариращият прави изявление за липса на право да получи уговорената продажна цена, приема, че макар да не е наличен подпис и на съконтрагента продавач, декларацията има естество на обратно писмо. Въз основа на горното, съдът е приел предявения иск за прогласяване на нищожност на сделката на посоченото по-горе основание за основателен.
Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Според неизменната съдебна практика, утвърдена и с решение № 1 по гр.д. № 3512/2008 г., І г.о., когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес.
Извода на съда, че успешната защита, предоставяна с особения конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предпоставя наличие на право на собственост над имота за обещателя, то ищците имат интерес да обявят договора за продажба, следхождащ предварителния договор, за нищожен и така да елиминират облигационните му последици и произтичащото от тях вещно действие, е неправилен. Ищците не са страна по атакуваната сделка и по съображенията, изложени по-горе, за тях липсва правен интерес от предявения иск с правно основание чл.26, ал.5, пр.5 ЗЗД. Производството по делото по този иск следва да се прекрати, след обезсилването на решението на въззивния съд, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен при условията на евентуално обективно съединяване на искове.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се присъдят при постановяването на ново решение по съществото на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, при новото разглеждане на спора.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 2541/06.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 879/2017 г. от САС, 2-ри състав и потвърденото с него решение от 28.09.2016 г. по гр.д.№ 19513/2014 г. на СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с правно основание чл.26, ал.5, пр.5 ЗЗД.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.