Р Е Ш Е Н И Е
№. 224
гр.София,27.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1491/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Й., М. И. М., П. И. Г., И. И. Г., Й. И. Й., Г. И. Н. и Е. И. Я. от гр. Т., срещу въззивното решение № 13 от 01.02.2008 год. по в.гр.дело № 541/2007 год. на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 718 от 21.11.2007 год. по гр.дело № 1133/2007 год. на Т. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Ответниците по касация О. Т. и О. с. „З”, гр. Т. не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ иск за признаване за установено, че ищците/сега касатори/ са собственици на земеделска земя с площ от около 700 кв.м. в землището на гр. Т., м.”С”. Прието било, че удостоверение № 654 от 12.06.2007 год. на О. Т., от което е видно, че наследодателят на касаторите И. Г. И. , починал на 20.08.1997 год., притежава нива в посочената местност, не удостоверява правото на собственост, както и че няма доказателства в полза на наследодателя, а в последствие и по отношение на тях е изтекла придобивна давност. Добавено е още, че не са представени никакви доказателства относно границите на имота, за да може да бъде индивидуализиран.
Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че нито приживе от наследодателя, нито от ищците/касатори/ в преклузивния срок по § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ДВ, бр.13 от 2007 год./ е било поискано и осъществено възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Прието е по-нататък, че в конкретния случай е било възможно за ищците/касатори/ да тече придобивна давност от 01.06.1996 год. до 31.05.2006 год., но не е изтекъл десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Единственото доказателство, на което ищците/касатори/ основават претенцията си за собственост е удостоверение № 654 от 12.06.2007 год. на отдел „З” към О. Т..8 от гр.дело № 1133/2007 год. на ТРС/, съгласно което в регистрите на общината – том 25, стр.143 по партидата на И. Г. И. е записана нива от 0.5 дка в м.”С”, като е посочено, че имотът е придобит като „покупка-договор”. Със заключението на съдебнотехническата експертиза /л.23-24 от в.гр.дело № 541/2007 год. на ТОС/ имотът е идентифициран като ПИ 73626.157.364 по картата на възстановената собственост и е с площ от 580 кв.м. Вещото лице е констатирало, че първоначално имотът бил записан като лозе, а по молба на И. Г. Й. с вх. № 227 от 27.11.1978 год. бил променен начина на трайно ползуване-в нива.
В жалбата срещу първоинстанционното решение касаторите са поискали да им бъдат допуснати свидетели, което доказателствено искане въззивният съд оставил без уважение с определение от 27.12.2007 год. Правилно с обжалваното решение обаче е прието, че съгласно чл.10 ЗСПЗЗ правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи се възстановяват, но в случая дори И. Г. Й. да е бил собственик на процесния земеделски имот преди одържавяването му, нито самият той, нито неговите наследници са поискали възстановяване на собствеността в преклузивния срок по § 22 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ/ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./. По делото няма доказателства, че наследодателят на ищците/касатори/ не е бил член-кооператор, а съгласно чл.8 от П. устав на ТКЗС, в кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационния план на населеното място, така и тези, които се намират в регулационния план на селището. Член-кооператорът запазва правото си на собственост върху земеделската земя в реални граници, ако тя се е намирала в границите на регулационния план. Ако при образуване на ТКЗС населеното място не е имало регулационен план, член-кооператорът запазва правото на собственост в реални граници върху имотите, намиращи се в застроената част на това населено място. Ищците/касатори/ е следвало да докажат, че за процесната земеделска земя не е възникнало право на кооперативно земеползуване, респ. не е била променена собствеността върху нея от реални в идеални граници, едва след което да се позовава на упражнявано владение, като придобивен способ в определения от закона давностен срок.
Отделно от това, въззивният съд законосъобразно е приел, че предвид забраната на чл.86 ЗС /в редакцията му от 16.11.1951 год. до 19.04.1996 год./, придобиването на собствеността по давност върху държавни и общински имоти е било изключено. Правилно е посочено, че в конкретния случай придобивна давност е могла да тече за периода от 01.06.1996 год. до 31.05.2006 год., но няма да е изтекъл десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС, предвид § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр.46 от 06.06.2006 год., бр.105 от 22.12.2006 год. и бр.113 от 2007 год./.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 01.02.2008 год. по в.гр.дело № 541/2007 год. на Т. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: