О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 04.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1286 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Д. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 18.12.2017г. по в.гр.д. № 328 по описа за 2017г. на Окръжен съд Смолян, с което е отменено в изцяло решение № 104 от 4.07.2017г. по гр.д.№ 32/2017г. на Районен съд Девин и вместо това е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Д. Х., родена на 2.01.2008г. на майката К. Н. Ш., определено е местоживеенето на детето при майката, определен е за бащата режим на лични контакти с детето: всяка събота и неделя от месеца от 10.00ч.в събота до 18.00ч.в неделя с преспиване, половината дни от зимната и от пролетната ваканции, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката, както и по всяко друго време след предварителна уговорка с майката, осъден е бащата да заплаща на детето С., чрез неговата майка и законен представител сумата от 115лв., ежемесечна издръжка, считано от 10.02.2017г.до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане и са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Д. Х. срещу К. Н. Ш. насрещни искове, като са определени следващите се такси и разноски
В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по чл.280 ал.2 ГПК, по въпрос, касаещ задължението на съда при решаване на въпроса на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, да отчете интереса на детето, след преценка на всички установени конкретни обстоятелства по делото, неизчерпателно посочени в ППВС № 1/1974г. на ОСГК на ВС и по–специално: създаденото фактическо положение до момента на постановяване на въззивното решение и ефектът, който ще има върху психиката на детето извеждането му от средата, с която е свикнало, в която живее и учи. Позовава се на противоречие на въззивния акт с постановеното в решения № 331 от 1.11.2013г. по гр.д.№ 2181/2013г. на ІІІ г.о. и № 243 от 8.07.2014г. по гр.д.№ 7289/2013г. на ІV г.о. Според касатора е налице противоречие с установената практика на въззивния акт и по въпрос, касаещ задължението на съда да се съобрази с изразеното от детето /макар и пред социален работник/ желание при кого иска да живее, да отчете факта, че по делото е установено наличие на развит синдром на родителско отчуждение и необходимостта от определяне на мерки за преодоляването му. В тази връзка се позовава още и на решения № 290 от 7.11.2012г. по гр.д.№ 640/2012г., № 215 от 21.06.2011г. по гр.д.№ 1325/2010г., № 152 от 18.06.2012г. по гр.д.№ 1066/2011г., № 712 от 15.02.2011г. по гр.д.№ 81/2010г.
Счита, че доколкото не е съобразен с интереса на детето и въззивният акт е постановен в нарушение на императивна материално-правна норма, той е очевидно неправилен /защото е постановен в противоречие с установената съдебна практика и без обективна преценка на всички установени по делото факти/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост /поради липса на поставен конкретно формулиран въпрос/ и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съобразно приложен списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 15.03.2018г., в който сумата е отразена като заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, намира че не може да се произнесе по допустимостта й преди постановяване на решение по образуваното к.д.№ 10/2018г. на Конституционния съд поради следното:
Едно от посочените от касатора основания, въз основа на което се иска да бъде допуснато касационно обжалване е поради „очевидна неправилност” на постановения въззивен акт. За да бъде разгледано същото, цитираното понятие следва да бъде тълкувано по единен начин. В закона липсва легална дефиниция и не е възможно да бъде изяснено съдържанието му по тълкувателен път, по начин, който да предвижда универсално правило за поведение на ВКС при упражняването на неговата дейност по селекция на касационните жалби. По тази причина, състав на съда отправи искане до Конституционният съд, въз основа на което беше образувано т.д.№10/2018г. С определение от 4.06.2018г., то е допуснато до разглеждане по същество и предстои произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „…както и при очевидна неправилност.“
Съгласно чл.229 ал.1 т.6 ГПК, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на приложим по делото закон, съдът е длъжен да спре производството по делото.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 1286 по описа за 2018г. на Върховен касационен съд до постановяване на решение по т.д.№10/2018г. на Конституционният съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :