3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
С., 11,03,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1622/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №3210 от 05.08.2013г. по гр.д. 440/13г. на Благоевградски окръжен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантен общият въпрос –„За възникване и изпълнение на договорните отношения между търговци”, конкретизиран с допълнителните въпроси – „ 1/”Потвърждава ли търговецът действията на лице, действало от негово име, без представителна власт, ако веднага след тези действия не им се противопостави, предвид разпоредбата на чл.301 от ТЗ, 2/ Какво е правното значение за осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по същата и могат ли тези действия да се считат за потвърждаване на сделка между търговци, сключена от лице без представителна власт и 3/ Каква е доказателствената сила на първичните и вторични счетоводни документи и установяването на неавтентичност на подписа на едната страна или друг „ порок” на формата, следва ли да се влияе върху преценката на цялото им съдържание „
С оглед така поставените въпроси първите два могат да бъдат обобщени, съгласно правомощията на настоящата инстанция като релевантния по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос относно произтичащите правни последици от извършено в счетоводството на купувача осчетоводяване на неподписани от последния фактури и осъществено от него получаване на данъчен кредит по ДДС за същите, както и за приложно поле на чл.301 ТЗ, с оглед вложения от законодателят смисъл в понятието противопоставяне на търговеца. Страната е поддържала, допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е твърдяла, че въпроса е бил решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №51/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение №46/09г. на ВКС, ІІ т.о., и решение №42/10г. на ВКС, І т.о.
Формулираните от касатора и обобщени от настоящата инстанция съобразно правомощията й, като материалноправен въпрос осъществяват общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.
За да мотивира, правилност на решението на първостепенния съд, и съответно неоснователност на иска по отношение дължимост на сумите по приложените фактури, въззивният съд е приел, че правилно е мотивираното от първостепенния съд значение на обстоятелството, че процесната фактура не била подписана, от дружествата – издател и получател, била съставена от И. Х. без да е установено в какво нейно качество, няма отбелязване в същата да са предадени материалите към датата на издаването й. От тези данни е изведен и извод, за това, че между страните не е съществувала облигационна връзка, изразяваща се в сключен договор за покупко продажба, тъй като липсвало съгласие. Прието е още, че било установено по делото от графологичната експертиза, че и другите документи, на които се позовава ищецът – спецификация на предадени материали, също били подписани от Ж. И. – управител на дружеството купувач, който бил син на управителя на дружеството – въззиваем. Въпреки изричното оплакване във въззивната жалба, за това, че съобразно експертното заключение процесната фактура е двустранно надлежно осчетоводена и по нея е ползван данъчен кредит и по същата е извършено частично плащане, въззивният съд не е разгледал това оплакване, като не е съобразил и счетоводната експертиза при постановяване на неговия акт и изводите по основателността на иска.
Посоченият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и приложени решения на ВКС, обективиращи задължителна практика по него. Този извод произтича от това, че съдът е приел недоказаност на иска, без да обсъди и зачете като доказателство по делото изслушаната пред първостепенния съд експертиза, с която изрично е било установено, че фактурата, предмет на спор е включена в дневника за покупки по ЗДДС на ответника по иска. Следователно, изводът за недоказаност на наличие на облигационна връзка между страните е в противоречие с приетото с цитираната от касатора задължителна практика, с която изрично е мотивирано, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко- продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание за договорно поетото задължение и доказва неговото съществуване. Освен това, макар и фактурата да не е подписана,или да е подписана от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за техните действия по смисъла на чл.301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му.
Следователно, сочената практика, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 739.12лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3210 от 05.08.2013г. по гр.д. 440/13г. на Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 739.12лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: