Решение на ВКС – ГК, III г.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. София, 13.12. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Е. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 2802/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата/ЗА/.
Образувано е по жалба с вх. № 1481 от 14.06.2016 г. от П. Н. Т. от [населено място] срещу решение от проведено на 20.05.2016 г. заседание на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата й срещу решението на С. адвокатски съвет по протокол № 8 от 15.03.2016 г., с което е отказано вписването й като адвокат в регистъра на С. адвокатска колегия. Оплакванията, развити в жалбата, са за неправилност на решението на Висшия адвокатски съвет, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Жалбата се поддържа от адв. С. М. от АК-С., в качеството му на пълномощник на жалбоподателката и в съдебно заседание, като сочи, че в обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет неправилно е прието, че на жалбоподателката не следва да се признае трудовият й стаж като юридически, доколкото тя е работила в адвокатското дружество като адвокатски сътрудник.
Ответникът по жалбата – Висш адвокатски съвет, [населено място], в писмено становище я оспорва като неоснователна. В съдебно заседание адв. В. Б. от АК-С., в качеството му на пълномощник на председателя на Висшия адвокатски съвет поддържа, че обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет като правилно следва да се остави в сила, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение, тъй като с него правилно е приложена разпоредбата на § 1 от ДР на ЗА, която не засяга уредения в чл. 21 ЗА статут на адвокатския сътрудник.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с изложените основания, становището на насрещната страна и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 7, ал. 2 ЗА, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението от 20.05.2016 г. Висшият адвокатски съвет /ВАС/ е оставил без уважение жалбата на П. Н. Т. срещу решението на С. адвокатски съвет по протокол № 8 от 15.03.2016 г., с което е отказано вписването й като адвокат в регистъра на С. адвокатска колегия. В мотивите на решението е приел за установено, че жалбоподателката е завършила висшето си образование пред 2009 г. и като е придобила юридическа правоспособност на 04.12.2009 г., е започнала работа по трудов договор като адвокатски сътрудник в Адвокатско дружество „М. и сътрудници“ на 08.07.2010 г. В трудовия договор е въведено изискване за висше юридическо образование, като трудовото правоотношение не е прекратено, жалбоподателката има повече от 5 години трудов стаж, поради което е поискала да бъде вписана в регистъра на адвокатите в Софийска адвокатска колегия, тъй като счита, че са налице предпоставките на чл. 6, ал. 3 ЗА – за вписване без полагане на изпит. С решение от 15.03.2016 г. Софийският адвокатски съвет е отказал вписването й, тъй като не притежава необходимия юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 ЗА. При тези данни, Висшият адвокатски съвет е приел, че законосъобразно е отказано вписването на жалбоподателката за адвокат, тъй като изискването за юридическо образование и правоспособност следва да е установено с нормативна уредба и съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, длъжността „адвокатски сътрудник“ е с код 3411-2008, от класа на техниците и приложните специалисти, подклас „други приложни специалисти“, група, обединяваща приложни специалисти по юридически, социални дейности и религиозни служители, подгрупа (единична група) „приложни специалисти по юридически дейности и сродни на тях“, като не може да се приравнява с адвокат – 2611, съдия – 2612, нотариус – 2619 и др., тъй като не е въведено изискване за висше образование, включително и юридическо, поради което единствено преценката на работодателя не води до зачитане на трудовия стаж като юридически по смисъла на § 1, т. 1 Д..
С оглед установените обстоятелства по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
Решението на Висшия адвокатски съвет е правилно.
В разпоредбата на § 1, т. 1 ДР ЗА е дадена легална дефиниция за „юридически стаж“, съгласно която това е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“. С цитираната разпоредба са въведени общ критерий за зачитане на „юридически стаж“, а именно изрично установено изискване за юридическо образование и правоспособност, както и специален критерий – с конкретно посочване на длъжности, за които времето, през което са упражнявани, се счита за юридически стаж. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, не се установява жалбоподателката да е заемала една от изрично посочените длъжности, нито да е упражнявала професия, за която нормативно да е било установено изискване за притежаване на юридическо образование и правоспособност. Заеманата от нея длъжност „адвокатски сътрудник“ по своя характер предвид Националната класификация на длъжностите е такава, за която нито е въведено задължително изискване за притежаване на висше образование, респ. юридическо образование и правоспособност, нито попада в групата на изрично изброените длъжности в § 1, т. 1 ДР ЗА, тъй като по длъжностна характеристика е с код 41913019 – група помощен административен персонал, общи административни служители и оператори на организационна техника. Видно от представените по делото трудов договор и длъжностна характеристика, основните задължения на изпълняващия длъжността „адвокатски сътрудник“ са в съответствие с нормативно установените в чл. 21 ЗА трудови функции, като обстоятелството, че е въведено изискване за висше образование по образователно-квалификационна степен „Магистър“ по специалността „Право“ и придобита юридическа правоспособност по чл. 294 ЗСВ, не води до различен от направения от Висшия адвокатски съвет и С. адвокатски съвет извод и същото следва да се тълкува като израз на специална преценка на рабодателска целесъобразност, без значение с оглед посоченото по-горе определение за „юридически стаж“ и съдържанието на трудовите функции на длъжността „адвокатски сътрудник“, съгласно утвърдената от министъра на труда и социалната политика Националната класификация на професиите и длъжностите от 2005 г. и 2011 г.
Предвид изложеното, релевираните от жалбоподателката оплаквания, че времето, през което е работила като „адвокатски сътрудник“, следва да се зачита за „юридически стаж“, са неоснователни. Не е налице и твърдяното противоречие с установената практика на ВКС, респ. с решение № 44 от 02.04.2013 г., постановено по гр. д. № 1443/2012 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, доколкото по него предмет на делото е била различна хипотеза, касаеща отказ за промяна на статута от младши адвокат в адвокат, поради незачитане на общия юридически стаж, за придобиване на права на адвокат в хипотезата на чл. 20, ал. 9 ЗА.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2016 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на П. Н. Т. от [населено място] срещу решението на С. адвокатски съвет по протокол № 8 от 15.03.2016 г., с което е отказано вписването й като адвокат в регистъра на С. адвокатска колегия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: