Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
София, 18.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 862 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Х. Ф. против решение № 417 от 03.12.2007г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2007г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 305/27.02.2007г., постановено по гр.д. № 1* на Хасковски РС С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 108 от ЗС против Х. Е. С. и М. Е. С. за отстъпване на собствеността и владението върху УПИ * от кв. 11 с площ 670 кв.м. по плана на с. З., обл. Хасковска, ведно с построената в него къща на 70 кв.м. и стопанска постройка на 15 кв.м.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Хасковски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е констатирал, че ищцата не представя писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че е собственик на спорния имот, а от всички разпитани свидетели без противоречия в показанията им се установява, че баща й е ползвал този имот до 1978г., когато се е изселил с цялото си семейство в Турция, където живее и тя. Имотът от тогава е ползван от бабата на единия от ответниците, а след нейната смърт имота бил заключен от Х. Той ремонтирал и покрива на къщата. Когато ищцата идвала в България отсядала при свои роднини в други имоти и не е предявявала през годините претенции за този имот. Няма спор, че наследодателят й не е разполагал с титул за собственост. Ответниците са се снабдили с нот. акт № 131/17.02.2005г., издаден по обстоятелствена проверка, с който са признати за собственици на процесния имот по давност. Ищцата оспорва този нот акт. Съдът е приел, че ищцата не доказва придобивно основание, а констатациите на нотариуса в нот. акт, на който се позовават ответниците не са опровергани, поради което те ползват имота на правно основание.
Решението е правилно.
Конкретни оплаквания в касационната жалба няма. В съответствие с материалния закон – чл. 79 от ЗС съдът е приел, че ищцата не доказва придобиване на имота на основание давностно владение. Дори да се приеме, че наследодателят й е владял имота до 1978г., когато заминава за Турция, той е прекъснал владението си и такова са установили други лица. Нормата на чл. 79 от ЗС изисква владението да е непрекъснато. До прекъсване на владението, нито наследодателят на ищцата, нито тя самата са се позовали на придобивна давност, поради което и не са трансформирали фактическото състояние владение в право на собственост. Щом ищцата не доказва активната си материално правна лигитимация като собственик, е без значение на какво основание ответниците ползват имота. Затова, като е отхвърли предявения ревандикационен иск, съдът е процедирал в съответствие с материалния и процесуалния закон и е постановил решение, съобразено с доказателствата по делото. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 417 от 03.12.2007г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2007г. на Хасковски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: