4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
С.,02.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1318/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. М. Л.,А. М. Л.,А. И. Л.,Н. М. М.,Н. М. Ч.,С. Ф. М.,М. Ф. Л.,С. Ф. Л.,Й. М. Б. и С. М. Л. против решение №1189/21.04.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№968/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №106/21.06.2006г. постановено по гр.д.№772/2004г. по описа на Районен съд[населено място] и вместо него е постановено:
-отхвърля като неоснователен предявения иск за собственост от А. А. Л.,Г. М. Л./наследници на М. М. Л.,заместен по реда на член 120 от ГПК/отм//,Н. М. Ч.,А. М. Л./А. М. Л./,А. И. Л.,Й. М. Б.,Н. М. М. и С. М. Л./последните трима като наследници на М. М. Л.,заместен по реда на член 120 от ГПК/отм//,А. М. Л.,С. Ф. М.,М. Ф. Л. и С. Ф. Л./последните трима като наследници на И. И. Л. заместена по реда на член 120 от ГПК/отм// против А. Р. Б. и Ф./Ф./ Ф. Б.,за осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на недвижим имот:УПИ ХІІ-1191 кв.44 по сега действащия план на[населено място],[община],област Б.,утвърден със Заповед №108/1078г. на Кмета на Общината,с площ 630 кв.м при описани съседи,
-отменя констативен нотариален акт №75 т.ІІІ,рег.№4265 д.№466/2003г. на нотариус Е. Л. –О. с район на действие РС-Г.Д.,като са осъдени ищците да заплатят на ответниците разноски по делото в размер на 207,50 лева.
В изложението си, приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице условията ,предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.На първо място- в точка 1 от изложението ,касаторите посочват,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно правната същност и приложението на член 431 ал.2 от ГПК/отм/,възпроизведен в член 537 ал.2 от ГПК,който се явява акцесорен иск по своята същност и не може да бъде предявяван самостоятелно.Излагат се аргументи,че в конкретния случай съдът се е произнесъл по непредявено искане,той като от ищците настоящи касатори,е бил предявен иск с правно основание член 108 от ЗС срещу ответниците Б.,а с отхвърлянето на този иск,съдът е отменил изцяло констативен нотариален акт №75/2003г.,с който ищците се легитимират като собственици на описаните недвижими имоти,включващи и процесния недвижим имот,който акт е бил оспорен от ответниците.Касаторите посочват,че констативният нотариален акт е следвало да бъде отменен,ако същия легитимира ответниците като собственици на процесния имот,при уважаване на заявената от ищците претенция по член 108 от ЗС и то за процесния конкретен имот,каквато хипотеза не е налице в настоящия спор,поради което в тази му част решението се явява недопустимо.
В точка втора на изложението си касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по правен въпрос във връзка с прилагането на параграф 4 от Преходните правила на ЗС,като същите застъпват тезата,че началният момент на срока за приложение на десетгодишната давност по Закона за собствеността,започнва да се брои не от влизане в сила на Закона за собствеността-16.12.1951г./ както е прието в практиката на ВКС и се цитират решение по гр.д.№651/1963г. на І го на ВС и решение по гр.д.№606/1996г. по описа на ВКС,Іго/ ,а от момента на установяване на владението,като приетата практика е остаряла и не отговаря на сегашните обществено икономически условия.
Наред с това се поставят правни въпроси във връзка с доказателствената сила на документите,допустими за установяване право на собственост на земеделски земи в административно производство по член 11 ал.1 от ЗСПЗЗ и упражняването на косвен съдебен контрол върху позитивните решения на ПК при земеделска реституция,а също така и въпросът за неизпълнението на дадените от ВКС указания в отменителното решение при повторното разглеждане на спора пред въззивната инстанция,които въпроси имат значение за развитието на правото.
В мотивите си,въззивният съд е констатирал,че ищците,настоящи касатори,основават правото си на собственост върху процесния имот на издаденото позитивно решение №174В от 19.02.2003г. на ПК[населено място],с което се признава право на собственост на наследниците на М. Ф. Л.,техния общ наследодател,в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на описаните земеделски имоти,включително и процесния имот,съгласно т.22 от решението-нива от 0,630 дка,находящ се в землището на[населено място],местн.Т., при граници:М. А., улица,С. Л.,И. Б. и улица,установен с емлячен регистър от 1949г.който имот се намира в пл.№1191 ,парцел ХІІ,кв.44 по плана на[населено място].за който имот заедно с останалите възстановени с горното решение по пунктове 22-25 от същото,ищците са се снабдили с констативен нотариален акт №75 т.ІІІ,дело №466/2003г. по описа на нотариус Е. П. Л.-О..При преценка на това решение,в съответствие с изискванията на реституционния закон,съгласно член 18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ,към същото следва да се приложи скица на имота,заверена от поземлената комисия,а за имоти в строителните граници-и от техническата служба на общината,съдът е установил,че в настоящия случай такава скица липсва.За да отхвърли предявеният ревандикационен иск,въззивният съд с решаващите си изводи,е приел,че така постановеното решение на ПК не е породило конститутивно и вещно-правно действие и същото не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот,тъй като само при наличието на скица даден в имот се индивидуализира в достатъчна степен и става обект на граждански оборот.Съдът е посочил,че процедурата по възстановяването на собствеността спрямо този имот не е довършена,което е основание за отхвърляне на заявената от ищците ревандикационна претенция, поради недоказаност на активната материалноправна легитимация по предявения иск.В случая при липса на данни по действащия КП за границите на имотите отпреди ТКЗС е било наложително възстановяването на собствеността да се извърши с изработването на помощен план ,съгласно изискванията на член 13 а от ППЗСПЗЗ,в редакцията му съобразно изменението на ППЗСПЗЗ-ДВ бр.122/1997г.
С оглед предвиденото в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Посочения от касаторите процесуалноправен въпрос, относно произнасянето на съда с въззивното решение по непредявено искане,свързано с отмяна на нот.акт №75/2003г. и оттам доводите за недопустимост на въззивното решение в тази му част,както и приетото в т.1 на горепосоченото тълкувателно решение,касационният съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази му част с оглед евентуалната му недопустимост.
Видно от съдържанието на поставените в останалата част въпроси,в изложението на касаторите,за които се твърди,че са от значение за изхода на делото и са обусловили изводите на съда,касационният съд,във връзка с изложението по-горе решаващи мотиви на въззивния съд,намира ,че тези въпроси не са свързани с изхода на спора и не обуславят правните изводи на съда по същия,поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в частта му,с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание член 108 от ЗС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №119/21.04.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№968/2009г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отменен нотариален акт №75,т.3,рег.№4265 д.№466/2003г. по описа на нотариус Е. Л.-О.,с район на действие РС-Г.Д.,на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/
НЕ ДОПУСКА касационно на горепосоченото въззивно решение в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба,като указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 7,50 лева и да приложат вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: