О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№225
София, 20.12.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваната от съдия Маринова молба по ч.гр.д. № 4759 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9335 от 28.08.2017 г. на Д. К. П. против определение № 251 от 17.08.2017 г., постановено по гр.д. № 7182 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 10305 от 5.08.2013 г. на Д. К. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 8.06.2004 г. по гр.д. № 2039/2001 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Ответниците по частната жалба Т. А. П., П. А. Х. и Д. А. В. не са изразили становище в настоящото производство.
За да постанови атакуваното определение съставът на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение е констирал, че в молбата за отмяна се твърди, че искането се прави на основание жалба вх.№ 20939/31.07.2013г. на АСС, от която е видно, че от 01.08.2013 г. молителят притежава процесния имот на основание чл.77 ЗС и на основание решение от 13.07.2006 г. по гр.д.№1792/2006 г. на СРС-36 състав, І г.о. С разпореждане № 272/11.08.2014 г. на председателя на ІІ г.о. молбата е оставена без движение, като на молителя са дадени указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. С молба от 27.08.2014 г. молителят е направил уточнение, като е изброил писмени доказателства, за които посочва, че са представени по гр.д.№2039/2001 г. на СГС. Изброява и други писмени доказателства, представени по други дела, образувани по претенциите на Е. А. В., които не били уважени от съда. Твърди, че пълномощно от 06.11.1998 г. от неговата майка П. М. Г. за упълномощаване на адв.Л.К. по нот.дело № 70/1998 г. е с недействителен подпис за упълномощител и че е лишен от имот от нея чрез измама. Последвали са множество уточняващи молби от молителя, с които се повтаря тезата му за извършена имотна измама, че умишлено е укрит наследникът Л. М. Г.-негов вуйчо. В молба вх.№ 5081/09.05.2017 г. прави искане за отправяне на преюдициално запитване до ЕС допустимо ли е адв.Л. К. с пълномощно от 06.11.1998 г. да представлява майка му П. М. Г. по нот.д.№70/1998 г. на нотариус Е. на 05.11.1998 г.
Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено по искова молба, подадена от молителя против Т. А. П., П. А. Х. и Е. А. В., с която е предявен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./, с предмет дворно място с площ от 445,50 кв.м., представляващо имот пл.№259, нанесен в кадастрален лист №-А-4-10-Г по неодобрения план на [населено място], кв.В., [населено място], придобито на основание давностно владение. С него предявеният иск е отхвърлен, като решението е влязло в сила на 31.07.2006 г. с постановяване на решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д.№ 828/2005 г. на ВКС, ІV г.о., а с решение № 23/31.01.2007 г. по гр.д.№ 569/2006 г. на 5-членен състав на ВКС е оставена без уважение предходна молба по чл.231 ГПК /отм./ подадена от молителя срещу решението на ВКС.
При горните констатации и позовавайки се на тълкуването по ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК, т.8 /недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ и т.10 /молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане/, съдът е приел, че подадената от Д. К. П. молба за отмяна е процесуално недопустима, тъй като от една страна е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК-отм. към датата на влизане в сила на действащия ГПК /1.03.2008 г./, а от друга страна, тъй като в в нея не се съдържат конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл.303 ал.1 ГПК.
Съдът е изложил и съображения, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение, тъй като касае фактически въпрос и не отговаря на изискванията по гл.59 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до С..
Атакуваното определение е правилно, като констатациите на съда съответстват на данните по делото и правилно е приложен процесуалния закон. В частната жалба липсват доводи, относими към преценката допустима ли е била подадената молба за отмяна. Жалбоподателят повтаря твърденията си защо счита, че е собственик на имота, съответно защо пълномощното от майка му не е учредило представителна власт и извършената въз основа на нещо сделка е нищожна, а съответно влязлото в сила решение е неправилно. Посочените твърдения отразяват несъгласието му да се съобрази със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, отричащо правото му на собственост. Същите обаче не могат да обосноват дадената от молителя квалификация на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 ГПК и чл.304 ГПК.
Основание за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Следователно, за да може искането за отмяна на влязло в сила решение да се квалифицира по това основание, в молбата за отмяна следва да са изложени твърдения за ново обстоятелство, релевантно към правния спор или за нови доказателства за твърдяно обстоятелство, останало неустановено в процеса, както и кога молителят е узнал за тях. Подобни твърдения в подадената от Д. К. П. молба за отмяна липсват, а прилагането на многобройни писмени документи, част от които се съдържат в кориците на делото, не е достатъчно да се приеме, че е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е приложимо, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, а по чл.303, ал.1, т.3 ГПК – когато решението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да са обосновани тези основания следва към молбата за отмяна да е приложена влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, удостоверяващи извършеното престъпление или акта, с който се отмяна акта на съда или друго държавно учреждение. Подобни документи към молбата за отмяна на Д. К. П. не са представени, поради което правилно е прието, че не е обосновано основание по чл.303, ал.1, т.2 или т.3 ГПК.
Отмяната на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е допустима само при наличието на две или повече влезли в сила противоречиви решения, постановени при наличие по споровете на тъждество на страни, искания и основания. Това означава между същите страни, за същото искане и на същото основание, включително и по преюдициалните въпроси, включени в силата на пресъдено нещо да са постановени две влезли в сила решения, които със силата на пресъдено нещо разрешават по противоречив начин един и същи правен спор. Съдебните решения в административно производство не разрешават със сила на пресъдено нещо спора за принадлежност на вещни права, поради което с прилагането им към молбата за отмяна не е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Молителят е бил страна /ищец/ в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, поради което не разполага с право да иска отмяна на основание чл.304 ГПК, приложимо за лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т.е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права.
Искането на молителя да се разгледат приложените писмени документи и да се призове Д. А. В. в открито заседание да признае измамата, която е извършила е извън предмета на производството по отмяна на влязло в сила решение, което е извънинстанционно.
След като молбата за отмяна е процесуално недопустима не следва да се преценява дали правилно съдът е приел, че не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до С..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 251 от 17.08.2017 г., постановено по гр.д. № 7182 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ