2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. София, 23.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1671 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф.” против решение №55/13.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 9/2018 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 514/06.06.2018 г.
Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, имат ли правото по чл.328, ал.2 КТ юридически лица, на които е възложено управлението на социална услуга по чл.18а, ал.3 от Закона за социално подпомагане. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
В разпоредбата на чл.18а З. е уредено, че кметът на съответната община управлява социалните услуги на територията й, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, в която хипотеза е работодател на ръководителите на съответните услуги,с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3 от същата разпоредба. Възлагането на управлението на социалната услуга се извършва след конкурс или договаряне с единствен кандидат, като съгласно разпоредбите на чл.37 и чл.39а от ППЗСП, с лицето, спечелило конкурса /респ. единствен кандидат/, се сключва договор за възлагане на управлението на социална услуга. Съгласно разпоредбата на чл.39а ППЗСП договорът за възлагане на управлението на социална услуга съдържа предметът на договора – вид и обем на предлаганите социални услуги; цената на договора; гаранциите за използването на предоставените бюджетни средства; правата и задълженията на страните; срокът на договора; санкции при неизпълнение.
Общото тълкуване на двете разпоредби – пар.1, т.2 КТ и чл.328, ал.2 КТ налага да се приеме, че “предприятие”, което сключва договор за управление с управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. При сключването на договор за управление, независимо дали той е с ново лице и дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание, всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора.
При сключване на договора за управление на социална услуга, не при всички случаи е налице договор за управление, по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, доколкото извода относно това дали е налице подобен договор, зависи от съдържанието на социалната услуга, предмет на договора за управление. В случаите, когато се касае за управление на социална услуга, обособена структурна, като напр. Дом за стари хора, с предоставяне на конкретни финансови средства и задължение на лицето, което поема съгласно договора управлението на социалната услуга, при спазването на посочените по-горе изисквания, следва да се приеме, че е налице договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Съдът е приел, че с правото на уволнение по чл.328,ал.2 от КТ разполага само онзи органен представител ,с който е сключен договор за възлагане на управлението на предприятието-респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор за управление. Именно защото с този договор предприятието предава управлението на управител /директор, изп.директор/ ,който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат ,законът му дава възможност да подбере и формира ръководен екип на предприятието-като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл.328,ал.2 от КТ. Прието е, че дори между страните да е безспорно,че заеманата от ищцата длъжност е ръководна,то уволнението не е извършено от лице,което би могло да се упражни правото по чл.328,ал.2 от КТ. Липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата,респективно основанието по чл.328,ал.2 от КТ не е налице.
При разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, които имат значение за изводите на съда. Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.3 ГПК, с подаването на отговор на исковата молба, ответникът е длъжен да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Видно от данните по делото, ответникът не е представил Договор за управление от 10.04.2017 г., въпреки безспорния факт, признат и от самия ответник, че страната е разполагала с него. Договора е представен в открито съдебно заседание, проведено на 07.07.2017 г. и в нарушение на разпоредбата на чл.131, ал.3 ГПК, въпреки направеното възражение от пълномощника на ищеца, е приет като доказателство по делото. Оспорването относно факта на наличието на договор за управление на социалната услуга е направено от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, като безспорно тежестта от доказването на съществуването му е върху ответника по делото, която тежест е указана с доклада по делото. Непредставяването в рамките на преклузивните срокове по чл.131 ГПК на писменото доказателство води до извод за недоказването на съществуването му.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че не е налице договор за възлагане на социалната услуга, оттам и не е възникнало правото на ответника да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца, като с оглед така приетото от настоящия състав, без значение е какъв е характера на договора за управление на социална услуга и разполага ли страната по него с правото да прекратява трудови правоотношения на основание чл.328, ал.2 КТ.
Предвид горното, решението на въззивния съд следва да се потвърди, макар и с мотиви, различни от неговите. С оглед изхода на спора, в полза на ищеца по спора следва да се присъдят и направените за това производство разноски, в размер на 900 лева, представляващи направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №55/13.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 9/2018 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Ф.” да заплати на Д. Р. Т. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 900 /деветстотин/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.