Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
Гр.София, 03.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар М.ПЕТРОВА и
в присъствието на прокурора С.АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 878/2019 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс.Д. А. И., подадена чрез защитника му адв. Д. П. срещу въззивна присъда № 122 от 10.05.2019г., постановена по ВНОХД № 1400/2019г. по описа на Софийски градски съд.
В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Същите се доразвиват в приложеното допълнение. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд по проверка и оценка на доказателствата. Твърди се, че незаконосъобразно не са взети предвид оневиняващите такива, като е акцентирано единствено на тези, подкрепящи обвинителната теза. Посочва се също, че изводите на въззивния съд относно съставомерността на деянието са направени на базата на негодни доказателствени средства. Посочените пропуски според защитата са довели и до неправилното осъждане на подсъдимия, с което е допуснато нарушение на материалния закон. В подкрепа на оплакването по чл.348, ал.1,т.1 НПК се посочва, че неправилно подсъдимият е осъден за престъпление по чл.354а, ал.3 НК, вместо по чл.354а, ал.5 НК. Алтернативно се навеждат доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се посочва, че не са отчетени с нужната тежест смекчаващите вината обстоятелства. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и да оправдае подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 НК, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да измени същата, като намали наказанието.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия И. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея оплаквания и искания.
Подсъдимият в своя защита споделя аргументите на адвоката си.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изразява несъгласие с възражението, че некомпетентен орган е провел разпитите на свидетелите на досъдебното производство, като изрично подчертава, че с оглед на проведеното първо действие по разследването същите са осъществени съобразно чл. 212, ал.2 НПК. Изказва становище, че присъдата на въззивния след следва да се остави в сила.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият отправя искане за оправдаване.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 12.12.2016г., постановена по НОХД № 7382/2015г., Софийския районен съд е признал подс. Д. И. за невиновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, а именно на 16.10.2014г. в [населено място], да е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – амфетамин 7,6 гр. на стойност 228лв. и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение.
По повод депозиран протест от представителя на прокуратурата е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С присъда № 122 от 10.05.2019г., постановена по ВНОХД № 1400/2019г. по описа на Софийски градски съд, присъдата на районния съд е била отменена, като вместо нея второинстанционният съд е постановил нова, с която подс. И. е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и му е определено наказание от 1 година „лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. На подсъдимия е наложено и наказание глоба в размер на 2000лв.
Върховният касационен съд намира жалбата за основателна.
Възражението на защитата, направено в касационната жалба и поддържано в съдебно заседание пред настоящия състав, за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, има своето основание. Твърденията за порочно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд не са лишени от резон. На първо място, в жалбата на подсъдимия се прави оплакване за превратно тълкуване на доказателствата по делото и липса на обективност и всестранност при анализа им. Това се илюстрира с мотивите на въззивната инстанция, с които се игнорират определен кръг от гласни доказателства- показанията на св.С. и обясненията на подсъдимия, като се правят хипотетични заключения относно тяхната недостоверност. Действително, изводите в мотивите на въззивната присъда, че св.С. не е присъствал на мястото на извършената проверка от полицейските служители, тъй като ако е бил там и той би следвало да е обискиран, а няма протокол за подобно следствено действие, са лишени не само от логика, но и от доказателствена обезпеченост. Точно в обратния смисъл са обясненията на подсъдимия и показанията на самия свидетел. Полицейските служители, проверили подсъдимия, не отричат това обстоятелство, а твърденията им, че не си спомнят за случая, не доказват тезата, че св.С. не е бил на мястото на проверката. За да се игнорират посочените показания, би следвало да се констатира предубеденост, преднамереност и заинтересованост у този свидетел, изведена на базата не само на познанството му с подсъдимия, но и въз основа на депозираните от него показания, обсъдени във взаимовръзка с другите доказателства. Не следва да се пренебрегва фактът, че подсъдимият от началото на разследването е последователен в тезата си, че заедно със свидетеля С. са посетили заведение, след напускането на което двамата са били спрени за проверка от представители на полицията.
Основателни са възраженията на защитата, че въззивният съд, не е дал убедителен отговор на въпроса, защо се игнорират обясненията на подсъдимия и показанията на св.С. в частта относно намерените и предадени от подс.И. кутии с цигари, в една от които е открито наркотичното вещество, след като това обстоятелство намира подкрепа както в гласните доказателства, така и в бележките, направени от подсъдимия в протокола за доброволно предаване.
При осъществяване на доказателствения анализ от страна на въззивния съд са допуснати и посочените в касационната жалба и допълнението към нея процесуални нарушения при оценка показанията на св.Т. и св.Ч.. Възраженията на защитата относно липсата на обективност и законосъобразност следва да се разглежда в две насоки. На първо място, дали проведените разпити на свидетелите на досъдебното производство са извършени от компетентен орган, което има отношение към възможността същите да се ползват като надлежна доказателствена основа. На второ място, ако отговорът е положителен, доколко тези гласни доказателства са обсъдени правдиво от съда и са интерпретирани в унисон с доказателствената съвкупност.
Оплакванията на защитата, направени още пред първата инстанция, че е недопустимо приобщаването на показанията им, дадени на ДП по реда на чл.281 НПК, не са намерили законосъобразен отговор от въззивния съд. Твърдението в мотивите към второинстанционната присъда, че „вероятно, поради факта, че показанията са дадени на бланка за протокол по образец, водят до грешен извод, че разпитът е извършен от некомпетентен орган”, са незаконосъобразни и почиват единствено на предположения, каквито съдът не може да прави. Отговорът на въпросите – пред надлежен орган ли са депозирани показанията на св.Т. и св.Ч., налице ли е възлагане по реда на чл.193, ал.4 (предишна ал.3) НПК, следва да се разгледа на плоскостта на преценка от стана на съда за неотложност на проведените следствени действия и тяхната същност. Встрани от вниманието на въззивния съд е останало приложеното писмо на л.1 и 2 от ДП, цитирано от представителя на Върховна касационна прокуратура, че досъдебното производство е започнало с първото действие по разследването и това е именно разпитът на свидетели (полицейските служители св.Т. и св.Ч.). Посоченото обстоятелство аргументира и компетентността на полицейския орган да извърши следственото действие с оглед разпоредбата на чл.193, ал.5, пр.1, вр. чл.212, ал.2 НПК.
Все в тази връзка, въззивният съд е следвало да даде мотивиран отговор на въпроса, дали действието по доброволно предаване на инкриминираното наркотично вещество може да се оцени като действие, припокриващо се с посочените в чл.212, ал.2 НПК. Аргументите, че това действие по разследването не е включено в изброените хипотези на цитирания законов текст, че не засяга правната сфера на определено лице, предвид доброволността му, а и обстоятелството, че не се осъществява по инициатива на разследващ или полицейски орган, трябва да се отчетат от съда, при произнасянето му с посочената насока.
Отговорите на тези въпроси са неразривно свързани с изводите, които следва да се направят относно компетентността на органа, провел разпитите на св.Т. и св.Ч., за която се изложиха мотиви по-горе.
Относно втората страна на дискутирания процесуален проблем може да се отбележи следното: Констатираните от защитата пропуски в дейността на въззивния съд по обективното и всестранно изясняване на делото и попълването му с нужния обем от доказателства се илюстрира и с неубедителните мотиви, с които се кредитират изцяло показанията на полицейските служители. Няма спор, че рутинната им дейност включва множество еднотипни проверки и е обяснима липсата на конкретика в показанията им, както е отбелязал и второинстанционният съд. Но не може да се игнорира обстоятелството, че показанията и на двамата свидетели са прочетени изцяло по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.2 НПК. При проведения разпит на св.Т. в съдебно заседание на 16.03.2016г. същият дори не е попитан от съда дали ги поддържа (относно този пропуск е направено и изрично искане от представителя на прокуратурата пред въззивния съд, което не е уважено). По този начин второинстанционният съд е дал вяра изцяло на свидетелски показания, които не са проверени обективно, а важността им се обуславя от аргументите, които се черпят, за да се мотивира субективната страна на вмененото във вина на подсъдимия деяние.
Що се отнася до възражението на защитата в касационната жалба, че съществува порок, водещ до дискредитиране и на протокола за доброволно предаване, настоящата инстанция намира следното: Действително доброволното предаване не е посочено като способ за събиране и проверка на доказателства в разпоредбата на чл.136 НПК. Но както правната теория, така и практиката на ВКС приема обстоятелството, че с оглед своята специфика и предназначение, протоколът за доброволно предаване дава процесуална легитимация на приобщаването на веществени доказателства, като установява връзката на материалните факти с обстоятелствата по делото. Не са редки случаите, в които веществените доказателства се представят от свидетели или от самия обвиняем, както е в конкретния случай. Тогава следва да се състави акт, който да удостовери прилагането им по делото и това е именно протоколът за доброволно предаване. Поради ролята му да попълни доказателствената съвкупност с всички налични доказателства, относими към предмета на доказване, не може да се отрече неговата принадлежност към писмените доказателствени средства. В тази насока е и практиката на ВКС, обективирана в Р-192/2012г. на ІІ н.о., Р-454/2010г- на І н.о., Р-204-2010г. на ІІ н.о., Р-358-2009г. на І н.о.
Настоящата инстанция не може да се съгласи с възраженията на защитата срещу годността на протокола за доброволно предаване, направени на база на твърдения за неточно и противоречиво отразяване на действително случилото се. Вписаното в протокола предаване на „един брой самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо вещество на бучка, запечатано в полиетиленов плик с картон сер.А № 0290886 и силиконов печат 108 на НЕКД СДВР” не може да се интерпретира в желаната от защитата посока. Твърди се в касационната жалба, че очевидно е предадено от подсъдимия вече опаковано и номерирано вещество, като по този начин се дискредитира достоверността на протокола и се правят доводи, че изводите на съда са изградени въз основа на негодни доказателства. Настоящата инстанция счита, че защитата превратно интерпретира вписването в протокола за доброволно предаване. Направеното описание на предадената вещ приключва с това, в какво е била опакована и какъв е външният й вид. Последващото описание на сериен номер и печат на НЕКД СДВР индивидуализират опаковката, в която то е съхранено, за да се предаде впоследствие за изследване. Проследяването на протеклите действия по разследването установява, че точно с това описание е прието за анализ веществото, предадено от подсъдимия (л.33 ДП- експертна справка), а след осъществяването на изследването, то е преопаковано и с нова номерация е предадено за изготвяне на физико-химическа експертиза. Предвид това касационната инстанция не може да сподели възраженията на защитата, че е налице порочност в протокола именно в посочената част.
Описаните пропуски, изпълващи критериите на съществени процесуални нарушения, рефлектират върху правото на подсъдимия на защита и следва да се коригират с ново разглеждане на делото от въззивния съд. Те имат отношение към правдивото изясняване на делото, към обективния и пълен доказателствен анализ, но и върху законосъобразното мотивиране на правните изводи на съда, досежно субективната страна на настоящото деяние.
Може да се обобщи, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения – осъществяване на анализа на събраните доказателства в противоречие с изискванията на чл.13 и 14 НПК, което се явява пречка настоящата инстанция да изпълни ефективно задължението си за проверка, дали материалният закон е приложен правилно, което се осъществява въз основа на приетите от въззивната инстанция фактически положения, стига те да са били надлежно установени. Предвид изложеното, касационната инстанция не би могла да разгледа и оплакването на защитата за явна несправедливост на определеното наказание.
Констатираните нарушения мотивират извода у настоящия съдебен състав, че въззивната присъда следва да бъде отменена на основание чл.354, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание.
Що се отнася до искането в касационната жалба за оправдаване на подсъдимия, то при липсата на процесуална възможност касационната инстанция да се произнася извън пределите на възприетата фактическа обстановка и с оглед на констатираните съществени процесуални нарушения, същото се явява несъстоятелно.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 122 от 10.05.2019г., постановена по ВНОХД № 1400/2019г. по описа на Софийски градски съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.