5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
С., 04,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 868 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение от 16.04.2010 г. по т.д. № 2919/2009 г. на С. АС, се оставя в сила решение № 620/14.07.2009 г. по т.д. № 1626/2006 г. на СГС, с което Т. АД-Вадуц, Л. и Р. А. Б. АД-Б. са осъдени да заплатят солидарно, на основание чл.92,ал.1 ЗЗД, на А. за следприватизационен контрол сумите 35 470 щ.д. неустойка за частично неизпълнение на задължението за инвестиции за 2003 г. по договор от 23.03.99 г., 83 160 лв. неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост, 21.16 лв. неустойка за неизпълнение на задължението на купувачите по договора да не намаляват участието си в приватизираното дружество при увеличение на капитала му, като отхвърля последния иск в останалата му част до предявения размер 144 527 лв. Присъдени са и разноски.
Против решението са подали касационни жалба две от страните. Ищецът, сега А. за приватизация и следприватизационен контрол, го обжалва в частта, с която е отхвърлен последния иск, /относно капитала на приватизираното дружество/, за разликата до предявеният размер от 144 527 лв. Единият от ответниците Т. АД го обжалва в частта, с която са уважени два от исковете за 35 470 щ.д. и за 83 160 лв.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По касационната жалба на ищеца А..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът За началото на давностния срок при вземането за неустойка, когато в договорът е посочено, че същата се дължи след покана-чл.40.1, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на І т.о., което е задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 ТР 1/2009 ОСГТК – чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С това решение е прието, че давността започва да тече от момента в който вземането е станало изискуемо-чл.114,ал.1 ЗЗД. Това правило се прилага, като се зачитат конкретните уговорки в договора свързани с настъпване на изискуемостта. Вземането за неустойка става изискуемо след изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение и от този момент започва да тече тригодишен давностен срок по чл.111,б.”б” ЗЗД.
Но с обжалваното решение този иск е отхвърлен в частта за разликата до предявения размер 144 527 лв. не само, като погасен по давност, а както следва: само в една част за 66 166.03 лв. по давност, а в останалата част до 144 527 лв., като неоснователен. Следователно, поставяйки само този въпрос, касаторът излага основания за допускане на касационно обжалване само в частта, с която този иск е отхвърлен по давност за 66 166.03 лв.
В чл.40.1 на договора е уговорено, че купувачите се задължават да заплатят на продавача неустойките по предходните членове в срок до 20 календарни дни след като продавачът уведоми купувачите за техния размер. За всяко закъснение след този срок се дължи лихва за забава в посочения размер.
С обжалваното решение на стр.10-лист 63, е констатирано, че общият размер на задълженията за неустойки по чл.36.6 от договора, след второто намаляване на участието на Р. А. Б. АД в капитала на приватизираното дружество, възлиза на 64 166.03 лв. След това е прието, с оглед на чл.114,ал.2 ЗЗД, че давността е изтекла, без обаче да се обсъди чл.40.1 на договора, /във вр. с двете писма на АСПК от 20.09.2006 г., приложени към исковата молба на листове 51 и 53, и за които е констатирано, че липсват доказателства за връчването им на ответниците/, както и без да се посочи, като краен резултат, кога вземането е станало изискуемо и кога е изтекъл давностния срок. В конкретния случай всичко това обуславя извода, че този въпрос е решен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. Следователно в тази част е налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователно е твърдението в отговора на Т. АД, че доминиращата съдебна практика потвърждавала тълкуването на чл.114,ал.2 ЗЗД от САС, че когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече не от поканата, а от деня на възникване на задължението. В отговора не се прави разграничение между задължителна и незадължителна съдебна практика съобразно ТР 1/2009 ОСГТК. Цитирана е съдебна практика само по отменения ГПК, която се изключва от задължителната практика по новия ГПК.
ІІ.По касационната жалба на първият ответник Т. АД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното:
1.По искът за неустойка в размер на 35 470 щ.д. за неизпълнение на задължението за инвестиции заедно с лихва за забава, който е уважен.
Въпросът: При поето от купувача по приватизационния договор задължение за инвестиции в приватизираното предприятие, налице ли е изпълнение, ако активите са закупени от приватизираното дружество, но със средства, предоставени му от купувача чрез вноска в капитала?, бил решен в противоречие с Р № 143/13.02.2009 г. на САС, което не било допуснато до касационно обжалване с опр. № 814/30.12.2009 г. на ВКС-ІІ т.о.
Така поставеният въпрос е по скоро фактически с оглед неговото доказване, а последното не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че няма доказателства, че цената на придобития имот е заплатена от купувачите по приватизационния договор. Съгласно заключението на ССЕ цената на имота е била заплатена с два РКО издадени от А. Б. АД, т.е. приватизираното дружество. Същественото е, че освен това е прието, че имота не може да се отчете, като инвестиция, тъй като не попада в кръга от Д. посочени в инвестиционната програма. По този извод на САС няма изложение от този касатор.
2. По искът за неустойка в размер на 83 160 лв. за неизпълнение на задължението за трудова заетост, който е уважен.
а/ По въпросът: Дали документи, съставени от едната страна след сключване на договора, които са приети без възражения от другата, са годно доказателствено средство за установяване действителната обща воля на страните? съдът не бил обсъдил представените две писма от М. на здравеопазването, което било в противоречие с Р № 1648/95 г. и Р № 1056/2007 г. на ВКС.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение в производството по чл.293,ал.2 ГПК, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване, в производството по чл.288 ГПК.
б/ Въпросът: При неясна клауза на договора и предложена от едната страна, трябва ли да се тълкува по-благоприятно за другата? бил решен в противоречие с Р № 225/2.12.2005 г. по т.д. № 324/2005 г. на В. АС-чл.280,ал.1,т.2 ГПК, а освен това бил от значение за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Вероятно става дума за чл.36.2 от приватизационния договор, в който е посочена неустойка в размер на 150% върху мин.раб.заплата за всяка договорена, но незаета бройка. Спорът бил дали се има предвид еднократна месечна заплата или годишния размер. Самият касатор посочва, че САС бил избрал неустойката да се определи на годишна база. Но и с представеното влязло в сила решение на ВнАС също е прието, че неизпълнението следва да се преценява за цялата година, както е договорено, а не помесечно. Затова, твърдяното противоречиво решаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не е налице.
По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, отговорът на така поставения въпрос е еднозначен, съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 16.04.2010 г. по т.д. № 2919/2009 г. на С. АС в частта, с която се оставя в сила решение 620/14.07.2009 г. по т.д. № 1626/2006 г. на СГС в частта, с която се отхвърля по давност иска на АСПК срещу Т. АД и Р. А. Б. АД да заплатят солидарно на АСПК сумата 64 166.03 лв. неустойка по чл. 36.6 от приватизационния договор, както и в частта за припадащите се разноски.
Не допуска касационно обжалване на решението в останалата му обжалвана част.
Указва на А. в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 283.33 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: