4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
С., 06.07. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 559/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1023 от 16.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 18.11.2009 г. по гр. д. № 2619/2008 г. на Софийския градски съд по касационна жалба на Б. И. О. и С. Й. О., с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по касация Б. Д. И. и П. Д. П. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 10.04.2008 г. по гр. д. № 12199/2007 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от касаторите срещу Г. А. И. – първоначална ответница, заместена съгласно чл. 120 ГПК /отм./ от процесуалните си правоприемници ответниците Б. И. и П. П., за ревандикация на УПИ X.-301 от кв. 8М по плана на в. з. “М.” в [населено място], район П..
Въззивният съд приел за недоказано праводателят на ищците И. Н. О. да е бил собственик на спорния имот, респективно на имот пл. № 81 по кадастралния план от 1956 г. Липсват доказателства Н. А., от когото се твърди имотът да произхожда, да е бил собственик на нива от 3.000 дка в м. “К.”; не може да се приеме, че с разделителния протокол от 1949 г. между наследниците му е извършена валидна делба, а записването за имот пл. № 81 в разписния лист към плана от 1956 г. не прави И. О. собственик; не е установен, нито се твърди друг придобивен способ. На следващо място е прието, че решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и решението на ОС “З. и г.” не легитимират праводателя за собственик, тъй като не съдържат данни за съседи на възстановения имот, а решението на органа по поземлената собственост не е придружено със скица. Ищците не са доказали претендираното право, поради което и прототивопоставените от ответната страна възражения за валидно придобиване на собствеността и събраните по тях доказателства, не са обсъдени в мотивите към обжалвания акт.
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за правното действие на решение на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ за възстановяване на собствеността, което не е придружено със скица.
С разпоредбите на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. То се осъществява с решение на поземлената комисия, сега общинска служба по земеделие, на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решението възниква правното качество на обекта на собствеността – неговата индивидуализация, и затова то има конститутивно действие, независимо от начина на възстановяване – в съществуващи или възстановими стари граници, или в нови граници, определени с план за земеразделяне.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ към решението за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници следва да се приложи скица на имота. Изискването към решението да се прилага скица на имота в посочените случаи е въведено с изменението на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 45/1995 г., съответно с изменението на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ по ДВ, бр. 48/1995 г.
Същевременно според чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1, изр. посл. ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху възстановения имот, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Изключението за прилагане на скица при възстановяване на собствеността върху земи, включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, е обяснимо с обстоятелството, че в този случай границите на подлежащите на възстановяване земи са определени с предвижданията в съответния устройствен план, с което е извършена и индивидуализацията на обекта на собственост.
С решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 290 и сл. ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС /решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1333/2009 г. на I-во г. о., решение № 555 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 104/2009 г. и решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г., двете на II-ро г. о./, е прието, че правното действие на решенията на органа по поземлената собственост се преценява съобразно редакцията на закона, действала към момента на постановяването им. Затова решенията, постановени след влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ по ДВ, бр. 45/1995 г., удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя едва след издаването на скица към тях, когато и приключва административната процедура по възстановяване на собствеността.
По въпроса за значението на скицата в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ при преценката дали е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ, има задължителна за съдилищата съдебна практика. Така, според р. № 254 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решението на органа по поземлена собственост и скицата към него, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Поради това и реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица.
С оглед на законодателната уредба и създадената по нея задължителна съдебна практика, настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., в правомощията си по чл. 291, т. 1 ГПК намира за правилна тази съдебна практика, според която скицата има предвидената в закона доказателствена сила в случаите, когато лице, позоваващо се на реституция по ЗСПЗЗ, трябва да удостовери правата си в хипотеза, когато не е възникнал спор за материално право. Когато спорът е внесен за разглеждане в съда по общия исков ред, правата на страните се преценяват на общо основание с оглед на всички събрани по делото доказателства /решение № 666 от 25.07.2006 г. по гр. д. № 348/2005 г. на ВКС, IV-А г. о./. В този случай за легитимацията на ищеца е достатъчно да представи решение на поземлената комисия за възстановяване на имота, както и доказателства за точната индивидуализация на възстановения имот. Не може само поради формалната липса на скица, чието неиздаване в повечето случаи се дължи на технически или организационни причини, да се отричат правата, придобити с решението за възстановяване, ако по делото има достатъчно данни, за да се индивидуализира възстановеният имот.
По касационната жалба:
Предмет на делото е имот, който според твърденията на ищците е част от нива, собственост на Н. А. – баща на С., Й. и И. А. /О./. С оглед земеделския характер на имота, той е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, за което от И. О. – праводател на ищците, е предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и са представени решение от 23.12.2003 г. по гр. д. № 17027/2003 г. на Софийския районен съд и издадено въз основа на него решение № 4619 от 20.04.2004 г. на Общинската служба по земеделие – П.. Възстановяването на нива от 0.700 дка в землището на [населено място] е в стари реални граници, а те се определят от регулационния план. Според този от 1971 г. имотът се индивидуализира като парцел X.-81, а съгласно сега действащия план от 1986 г. е УПИ X.-301 от кв. 8М.
С оглед даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд неправилно е отказал да съобрази индивидуализацията на подлежащата на възстановяване земя според предвиждането за нея в регулационния план. При положение, че първоначалната ответница черпи права като последица от установено владение с начало закупуване на имот от един от наследниците на Н. А. – С. Н. А., необосновано въззивният съд е приел, че липсват доказателства Н. А. да е бил собственик на нива от 3.000 дка в м. “К.”, част от която е спорният по делото имот. При възникналия спор доказателствената сила на разделителния протокол от 1949 г. между наследниците на Н. А. следва да бъде преценена с оглед правната уредба на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Съгласно ЗСПЗЗ земите, внесени в ТКЗС, ДЗС или одържавени на друго основание, се възстановяват на бившите собственици. Изключенията са уредени изрично в закона и тези разпоредби се прилагат стриктно, а не разширително. Такива са хипотезите по чл. 10, ал. 7, чл. 10б, ал. 1, чл. 12, ал. 7, чл. 24 ЗСПЗЗ, пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, и др., които в общи линии защитават правата на трети добросъвестни лица.
В аспекта на тези конкретно уредени хипотези въззивният съд е следвало да прецени дали първоначалната ответница Г. А. И., закупила с писмен договор от 25.06.1957 г. от С. Н. А. един декар от нива, цялата с площ три декара, в местността “К.”, [населено място] /и снабдила се впоследствие с нотариален акт за собственост по давност № 33/1979 г./, има защитимо от закона право, което да противопостави на възстановяването на имота, като съобрази и данните за времето, когато наследниците на Н. А. са станали член-кооператори – 1958 г., както и да изиска данни дали решението по гр. д. № 201/2007 г. на Софийския районен съд, с което правата на Г. И. върху спорния имот са отречени, е влязло в сила.
В обобщение на всичко изложено, обжалваното решение е постановено при касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение от 18.11.2009 г. по гр. д. № 2619/2008 г. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: