Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
Гр.С., 07.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.567 по описа за 2018., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. С. срещу решение №.393/5.10.17 по г.д.№.490/17 на Окръжен съд Русе-с което е потвърдено решение №.575/15.05.17 по г.д.№.5807/16 на Районен съд Русе за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за признаване за установено вземане в размер на 15000лв.-платена продажна цена по развален предварителен договор. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на процесуалния закон. Претендират се разноски.
Ответните страни Д. В. Д. и Н. В. Д. оспорват жалбата; претендират разноски.
С определение №.632/20.09.18 по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса дали след като е представен официално заверен препис при поискване, другата страна следва да представи оригинала.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като предварителният договор, на който се позовава с оглед доказване предаването на получена на отпаднало основание сума, е изключен от доказателствата по делото. Посочил е, че, предвид изискването на оригинала, заместването му с официално заверен препис в хипотеза на чл.183 ГПК е допустимо само когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир – какъвто не е процесния случай. Същевременно, не е доказано по категоричен начин и, че оригиналът се намира в ответниците, а отказът от графологичната експертиза на поискалата я ответна страна е бил направен след непредставянето му и не може да се тълкува като оттегляне на оспорването. При това положение плащането на процесната сума не е доказано.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
При поискване от участваща в процеса страна, другата страна, с оглед разпоредбата на чл.183 ГПК, е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис – т.е. изискването се счита удовлетворено и при представяне само на официално заверен препис /без същият да е придружен от оригинал/. Ако преди изгубване на оригинала документът е бил представен пред нотариус, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско /реш.№.766/ 3.02.11 по г.д.№.1590/09, I ГО/. Различен е случая, когато се касае за заверен по реда на чл.32 ЗА /а не по реда на чл.591 ГПК/ документ – тогава заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно единствено ако между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир /реш. №.173/03.05.12 по г.д.№.668/11, IV ГО/.
По основателността на касационната жалба:
В. съд е приел, че ищецът няма вземане по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД /за продажна цена по развален по право предварителен договор за покупко-продажба на гараж, сключен с наследодателката на ответниците/, тъй като документът, с който доказва предаването на сумата, правилно е бил изключен от доказателствата по делото – при представяне на нотариално заверен препис от същия и непредставяне на оригинала, при наличие на спор относно съществуването му. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК при поискване страна може да представи както оригинала на документа за констатация, така и официално заверен препис от него – т.е. изискването се счита удовлетворено и при представяне само на официално заверен препис /без да е необходимо придружаването му и от оригинал/. Доколкото в случая ищецът е представил по реда на чл.183 ГПК нотариално заверен по реда на чл.591 ГПК препис от предварителния договор, той удостоверява с материална доказателствена сила, че към датата, на която е било извършено нотариалното удостоверяване, оригиналът е съществувал и е имал съдържанието на преписа – нотариално завереният препис е сурогат на първообраза /евентуално наличие на спор относно съществуването на оригинала е ирелевантно, доколкото представеният препис в изпълнение на задължението по чл.183 ГПК е нотариално заверен, а не заверен по реда на чл.32 ЗА/. Нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ не е било оборено. При това положение въззивният съд, като е приел, че при представяне на заверения по реда на чл.591 ГПК препис на предварителния договор не е удовлетворено изискването на чл.183 ГПК и изключването му от доказателствата по делото е правилно, се е отклонил от изричната разпоредба на закона и задължителната практика.
Същевременно, въпреки оплакванията, че това изключване е неправилно и че представянето на официално заверен препис не препятства възможността за събиране на доказателства във връзка с оспорването, в това число изслушване на графологична експертиза – като изводът за неавтентичност на договора е незаконосъобразен и необоснован, въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/. При оспорването на документ, независимо от разпределението на доказателствената тежест, съдът е длъжен да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос поради необходимостта от специални знания /страната трябва само да внесе съответните разноски за изготвянето й/ – в противен случай допуска съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясненост на делото от фактическа страна по вина /поради пропуск/ на съда /реш. №.57/16.04.13 по г.д.№.871/12, III ГО, реш. №.100/02.03.11 по г.д. №1820/09, I ГО, реш. по г.д.№.1814/09, IV ГО, реш.№.1/30.01.15 по т.д.№.52/14, II ТО/. Обстоятелството, че по делото е налице официално заверен препис, а не оригинал, не може да се приеме като абсолютна пречка за изслушване на съответно необходимата експертиза /графологична и/или техническа/, респективно за абсолютно основание за недопускането й. Изслушването на такава експертиза е допустимо /реш.№.118/15.05.12 по г.д.№.588/11, III ГО, опр.№. 26/08.01.15 по г.д. №.3863/14, IV ГО и др/-като дали и какви факти могат да се установят от графологичното и/или техническо изследване следва да се посочи от надлежно назначеното вещо лице /отговорът може да е различен във всеки случай-в зависимост от конкретните обстоятелства и установеното от експертизата/. В нарушение на чл.194 и чл.195 от ГПК обаче, както първоинстанционният, така и въззивният съд не са извършили проверка за автентичност на документа като наведено спорно между страните обстоятелство /ППВС №.6/68, т.7/ и делото е останало неизяснено от фактическа страна, вкл. поради бездействието на съда. В. инстанция е следвало да приобщи към доказателствата неправилно изключения предварителен договор /официално заверен препис от който е бил своевременно представен по делото по реда на чл.183 ГПК/ и да се произнесе за автентичността му едва след като извърши съответната проверка по чл.194 ал.1 ГПК, вкл. с назначаване на графологична експертиза с възлагане на разноските на страната, чиято е тежестта да докаже автентичността на документа, и сравняване с други безспорни документи /предвид оплакванията за несъобразяване на реш.№.205/13.10.14 по г.д. №.2308/14, III ГО, следва да се има предвид, че въпросът за тежестта на доказване при оспорване автентичността на частен документ (с твърдения, че подписът не е положен от лицето, сочено като негов издател) съобразно чл.193 ал.3 пр.2 ГПК е различен от този за тежестта на доказване при оспорване на верността на съдържащо се в този документ удостоверително изявление за получаване на сума (в частта, инкорпорираща признание за получаване, той съставлява частен свидетелстващ документ) и възможността наследниците на лицето, което го е направило, да оспорват изявлението на праводателя си в този смисъл (реш.№.205/13.10.14 по г.д.№.2308/14, III ГО) – последният въпрос е от значение и подлежи на обсъждане само след евентуално успешно доказване на автентичността на документа (т.е. че същият е подписан от лицето, сочено за негов издател)/ Предвид всичко изложено по-горе е налице хипотеза на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК и същевременно препятства касационния съд да извърши неоходимата проверка за правилността на обжалвания акт.
С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в приобщаване на неправилно изключения документ към доказателствата по делото, изслушване на графологична експертиза /при възлагане на разноските на страната, чиято е тежестта за доказване автентичността на документа – и с предоставяне на възможност, в зависимост от изхода й, за оспорване и ангажиране на други доказателства/ – и /след изясняване на делото от фактическа страна/ произнасяне по автентичността на документа и обсъждане на всички събрани доказателства.
Предвид разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, ВКС, III ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №.393/5.10.17 по г.д.№.490/17 на Окръжен съд Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: