Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр.София 07.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 675 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на ТПК”Б”-Видин против решение № 230 от 24.10.07г.по в.гр.дело № 336/07г.на Видинския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 457/11.03.05г.,постановено по гр.дело № 744/04г.на Районен съд –Видин. С. него е отхвърлен предявения от ТПК”Б”-Видин иск против „Е”ЕАД гр. П. за отстъпване собствеността и предаване на владението на самостоятелно помещение с площ от 25 кв.м.,находящо се на първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 578 кв.м.,находящо се в кв.48,съставляващо имот пл. № 648 по плана на гр. Д.,обл. Видин,представляващо трафопост Д. ,както и искът за заплащане на обезщетение за ползване на посочения имот в размер на 1260 лв за периода от 5.11.01г.до 9.11.04г.
Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и исковете по чл.108 от ЗС. и чл.93 от ЗС- уважени.
Ответникът по касационната жалба „Ч”АД/правоприемник на „Е”ЕАД /моли решението да бъде оставено в сила. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С. решение № 396 от 19.06.07г.по гр.дело № 306/06г. Върховният касационен съд на РБ ,състав на четвърто отделение,е отменил решение от 16.01.06г.по гр.дело № 385/05г.на Видинския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С. обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът Т. „Б” не е доказал активната си материалноправна легитимация на собственик на процесното помещение,представляващо трафопост Д. Изложил е съображения е,че въпросното помещение е ползвано от държавата чрез съответното електроразпределително предприятие от момента на построяване на сградата,като финансирането и закупуването на правото на строеж за изграждането му е станало за сметка на държавата съгласно действащата към момента на изграждането правна уредба – чл.7 ал.1 от Инструкция за изграждане на помещения за трансформаторни постове в жилищните квартали на населените места /в. Известия,бр.72/6.09.1962г./При безспорно установеното от събраните доказателства обстоятелство,че процесният имот е включен в капитала на ответното дружество е направен извод,че по силата на чл.17 от ЗППДОП/отм./ правото на стопанисване се е трансформирало в право на собственост. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил предявения ревандикационен иск. С. оглед изхода на спора по главния иск по чл.108 от ЗС. е отхвърлен и обусловения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на чужд имот за времето от 5.11.01г.до 9.11.04г.
Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Спазени са задължителните указания на Върховния касационен съд по прилагане и тълкуване на закона. При условията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./ съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост,като е направил обосновани и логични изводи. Не се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Обоснован е изводът на съда,че ищецът не е собственик на процесното помещение. Правилно е прието,че представеният констативен нотариален акт № 192/1992г.не поражда право на собственост,а ищецът следва да докаже придобивното основание,което го легитимира като собственик на процесния имот. Представеният протокол № 16 от 8.05.1964г.на Дунавския общински народен съвет за отреждане на парцели ІV и V им.580 кв.76 по регулационния план на селото на ТПК”Д”,впоследствие сляла се в ТПК”Бор”-праводатели на ищеца,не може да наложи други изводи относно собствеността на трафопоста с оглед действащите към момента разпоредби на закона. Данните по делото сочат,че сградата е построена през 1964г. Съгласно действащия към този момент Закон за електростопанството/ДВ,бр.71 от 27.03.1948г./енергийните източници и всички съоръжения за производство,пренос и разпределение на енергията са държавна собственост. По смисъла на този закон неразделна част от електростопанското предприятие са всички машини,съоръжения,инсталации,сгради и др.,които имат връзка с производството,преноса,трансформацията и разпределението на електрическата енергия. В Правилника за прилагане на Закона за електростопанството /ДВ,бр.168/48г./е записано,че електропроизводството, преносът,трансформацията и разпределението на електрическата енергия са обединени в обща електроразпределителна система. Електроизграждането включва проучване,проектиране,строеж и монтаж на електроцентрали,включително и за изграждане на трансформаторни станции,разпределителни мрежи и т.н. Средствата за електроизграждането според правилника са били набирани от предвидения държавен бюджет на Министерството на електрификацията и мелиорациите,както и от сумите за строителство на електростопанските държавни предприятия. След като държавата в лицето на своите органи е била инвеститор на обекта при изграждането му и няма доказателства,че при изграждане на сградата ТПК”Д”е заплатила стойността на помещението на държавата,то е останало държавна собственост,впоследствие включено в активите на електроразпределителното дружество.
Като е приел,че исковете са неоснователни въззивният съд е приложил правилно материалния закон,поради което решението следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.64 от ГПК/отм./касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред ВКС. разноски в размер на 244лв,представляващи юрисконсултско възнаграждение,определено по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 24.10.07г.,постановено по в.гр.дело № 336/07г.на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА ТПК”Б”гр. Видин да заплати на „Ч”АД гр. С.,община И. ,ул.”Ц”№ 330 сумата 244 лв /двеста четиридесет и четири/юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.