О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.225
гр. София, 04.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1314 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 556 от 27.07.2009 год. по гр. д. № 446/2009 год. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяната на предходното му решение, е обезсилил първоинстанционното решение от 21.07.2006 год. и допълнителното решение от 2.02.2007 год., постановени по гр. д. № 1199/2005 год. на В. районен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката Д. А. Й. от гр. В. и пълномощникът й адвокат Д. В. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и връщане за ново разглеждане от друг въззивен състав, респ. постановяване на ново решение по същество, с което се допусне съдебна делба на наследствения имот.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнително уточнение към същото, касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че като е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съд е процедирал в противоречие на съдебната практика – решение № 632 от 17.11.2003 год. по гр. д. № 313/2003 год. на І г. о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд е следвало да конституира всички задължителни необходими другари в делбеното производство. В противоречие на представеното определение № 77 от 29.03.2001 год. по гр. д. № 1046/2003 год. на 5 – чл. състав на ВКС, въззивният съд с обжалваното решение е отменил и влязло в сила решение в частите му относно двуетажната жилищна сграда откъм ул. „Р” и относно имота в м. „В”.
О. това касаторката поддържа и становище, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправния въпрос за наличието на съсобственост между страните относно имота в гр. В., останал в наследство от родителите им, в противоречие с представената съдебна практика, като се позовава и на значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Другата страна не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд се е произнесъл с решение при повторното разглеждане на делото, след частичната отмяна на предходното му решение при първата касация – решението от 26.03.2009 год. по гр. д. № 5624/2007 год. на ВКС. С него е обезсилено първото въззивно решение в частта му относно двуетажната жилищна сграда в УПИ * – 3767 в кв. 243 по плана на гр. В., откъм ул. „Р” и производството по отношение на тази сграда е прекратено. Подадената от ответницата Т касационна жалба относно делбата на същата сграда е оставена без разглеждане при първата касация и това определение е влязло в сила, като необжалвано. Отменено е въззивното решение относно имота в гр. В., без построената двуетажна сграда откъм ул. „Р” и по исковете за недействителност на разпоредителните действия с нот. актове № 60/2005 год. и № 30/2004 год.
Въззивният съд е приел, че в делбеното производство не са конституирани всички съсобственици на имота в гр. В., тъй като такива следва да бъдат лицата, посочени в делбения протокол от 1957 год., респ. техните наследници. За конституирането на всички съсобственици в делбата съдът следи служебно, тъй като участието им е предпоставка за допустимост на делбеното поризводство. Този извод съдът направил и за двуетажната сграда в имота в гр. В., построена откъм ул. „Р” и за имота в м. „В”, макар и в тази част решението да е влязло в сила.
Затова приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, както и поради липса на вписване на исковата молба за делба, съгласно чл. 114, ал. 2 във вр. с 112, б. „а” и б. „з” ЗС- изм. с Д. в. бр. 34/2000 год.
Следователно, тези процесуалноправни въпроси са обусловили направения от съда извод за недопустимост на производството. Обезсилването на първоинстанционното решение поради неучастието на задължителни другари в делбата е в противоречие с представеното от касаторката решение № 632 по гр. д. № 313/2003 год. на І г. о. на ВКС, с което е прието, че въззивният съд е следвало по реда на чл. 100 ГПК /отм./ да даде указания за конституирането в делбеното производство на всички лица, които имат качеството съсобственици или наследници на такива. В този смисъл са и разясненията в ТР № 1/2001 год. ОСГК на ВКС.
Обезсилването на решението и в частите, в които то е влязло в сила не противоречи на представеното определеине № 77/2003 год., тъй като то е неотносимо към настоящия казус, с оглед разглеждането в него на въпроса за допустимост на молбата за отмяна на влязло в сила решение от неучаствувал в делбата наследник. Неотносим към спора е и въпросът, разгледан в цитираното и представено решение № 1* от 14.11.2006 год. на ІV-б г. о. на ВКС. Макар и въззивният съд да се е мотивирал за недопустимостта на решението с обстоятелството, че исковата молба за делбата не е вписана, то разгледаният в представената съдебна практика въпрос касае значението на вписването като акт с гражданскоправно действие при конкуренция при няколко разпоредителни сделки с един и същ имот, поради което и е неотносим съм настоящия казус.
Независимо от това, поради приетото по-горе противоречие по въпроса за обезсилване на решението поради неконституиране на всички съсобственици като страни в делбеното производство, следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 556 от 27.07.2009 год. по гр. д. № 446/2009 год. по описа на В. окръжен съд по подадената от Д. А. Й. и пълномощникът й адвокат Д. В. касационна жалба против него.
С оглед данните за внесена държавна такса и за касационното обжалване, делото да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание, за което старните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: