ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
София, 01.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5962 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат У. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 10.VІІІ.2015г. по в.гр.д. № 546/2015г.
Ответницата по касационната жалба М. П. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 10.VІІІ.2015г. Р. е отменил решението на Русенския районен съд от 11.V.2015г. по гр.д № 6861/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е отменил дисциплинарното уволнение на М. И. със заповед от 25.ІІІ.2014г.
За да постанови решението, въззивният съд е оценил като неправилен изводът на първоинстанционния, че волеизявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ не е породило правно действие, тъй като тя нямала право да го прекрати. Посочено е, че трудовото правоотношение се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за това, че чл.335 ал.2 т.3 КТ не поставя момента на прекратяване в зависимост от наличието на основанието за това, при едностранно от работника прекратяване без основание работодателят разполага само с възможност да претендира от него обезщетение за причинените вреди, но не и да прекрати правоотношението на друго основание. С получаването от работодателя на 24.ІІІ.2014г. на изявлението на ищцата трудовото правоотношение е прекратено на тази дата. Извършеното с оспорената заповед дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно поради липса на трудово-правна връзка между страните към момента на издаването й и към момента на нейното връчване.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /ТР № 1/2013г. на ОСГТК/ по въпроса по приложението на чл.269 изр. второ ГПК, тъй като се произнесъл по невъведено във въззивната жалба на ищцата основание за незаконност на уволнението, а именно, извършването му след прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на нейното едностранно изявление.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато по поставения въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и това е обусловило изхода на спора, в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
За касационното обжалване касаторът следва да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 25лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 388 от 10.VІІІ.2015г. по гр.д № 546/2015г.
УКАЗВА на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 25лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: