О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 12.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2921/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4036/10.04.2013г.,подадена от Община [населено място] бряг,област П.,чрез пълномощника й адвокат Т. Г. против решение №114/04.03.2013г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№1181/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решения №76/17.05.2012г. по гр.д.№771/2009г. по описа на Районен съд [населено място] бряг-за признаване за установено на основание член 124 от ГПК във вр.с параграф 9,ал.1,2,3,параграф 109 и параграф 11 от ПЗР на ЗУТ по отношение на [община] бряг,че П. С. К.,починал в хода на производството по делото и заместен от законните си наследници В. Ц. К.,С. П. С. и Й. П. К.,има право на обезщетение с едно жилище-тристаен апартамент по недовършена отчуждителна процедура,съгласно заповед за отчуждаване на недвижим имот №503 от 02.06.1988г. на Предеседателя на ИК на ОбНС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е недопустимо,поради липса на правен интерес от водене на предявения установителен иск,тъй като се търси защита на право,което вече е установено с административен акт,алтернативно решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неосновано.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява/цитирам/:
„Моля на основание член 280,ал.1,т.1 от ГПК да допуснете касационно обжалване на решението,с което е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС процесуалноправен въпрос,важен за делото:За задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на предявения иск,съответно за допустимостта на първоинстанцинното решение съобразно разпоредбите на чл.269 и чл.270 от ГПК.”,като се посочва и прилага съдебна практика на ВКС,цитираните решения,постановени по реда на член 290 от ГПК.
В точка второ римско на изложението си касаторът твърди/цитирам/:
„Налице е касационно основание по член 280,ал.1,т. 2 от ГПК,тъй като въпроса за „Наличието на правен интерес при ищеца от предявяване на установителен иск,който в исковата молба не сочи да е собственик на имота” е решаван противоречиво от съдилищата.В тази връзка се прилагат две определения и две решения,постановени от съдилища,долустоящи на ВКС,но за нито едно от тях няма данни,че е влязло в законна сила,поради което касационният съд намира,че не е налице твърдяната хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На трето място в изложението си,касаторът счита,че е налице и касационно основание по член 280,ал.1,т.3 ГПК,като правния въпрос е/цитирам/:
„1.Налице ли е правен интерес от самостоятелно предявяване на установителен иск за признаване на право на обезщетение,установено с административен акт по висящо отчуждително производство и което право на обезщетение не е спорно.
2.Допустимо ли е предявяване на установителен иск във връзка с параграф 9,ал.1,2,3 от ПЗР на ЗУТ?
3.Допустимо ли е произнасяне по установителен иск за признаване право на обезщетение по висящо отчуждително производство,преди то да е приключило и след като за правоимащите съществува възможност по административен ред да реализират правата?”
Ответниците по касационната жалба В. Ц. К.,Й. П. К. и С. П. С. считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви, въззивният съд се е произнесъл по обжалван в срок вадилно постановен съдебен акт на първоинстанционния съд,като е приел,че П. С. К.,наследодател на ищците, има право на обезщетение с недвижим имот-право на строеж и жилище,състоящо се от три стаи и кухня за отчуждения му през 1988г. недвижим имот,завзет за мероприятието за което е отчужден,по незавършена отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ/отм/,съгласно заповед по чл.95 ЗТСУ/отм/ №503/02.06.1988г. на Общински народен съвет [населено място] бряг.Съдът е стигнал до извода,че предявеният установителен иск с посоченото правно основание е доказан,като правата на ищците-наследници на П. К. да получат обезщетение за отчуждения от техния наследодател недвижим имот не са преклудирани,не са погасени по давност съгласно параграф 10 от ПЗР на ЗУТ,а съгласно пар.11 от този закон петгодишния давностен срок по чл.67 ЗС не се прилага в конкретната хипотеза,доколкото предвиденото обзщетение чрез право на строеж в изгражданата от инвеститора [фирма] жилищна сграда в кв.156 по плана на [населено място] бряг все още не е получено. Независимо от горните изводи,въззивният съд в мотивите си е посочил,че ищците следва да реализират правата си по административен ред чрез молба до Кмета на Общината с искане за изменение на отчуждителната заповед във вр. с обекта на обезщетението,съгласно препоръките на комисия назначена от 15.11.2006г.,или да искат замяна на обезщетението с парично такова, като сезират за това кмета с искане да предприеме довършване на отчуждителната процедура,чийто актове,респ.мълчалив отказ подлежат на обжалване по реда на АПК.
С оглед посоченото от касатора в точка първо римско на изложението му, във връзка с въпроса за задължението на съда да извърши проверка по допустимостта на обжалваното решение ,в съответствие с решаващите мотиви,касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 от ГПК,тъй като въззивният съд е съобразил това си задължение,като е приел,че обжалваното решение е валидно и допустимо,разглеждайки подадената срещу това решение въззивна жалба.
По отношение на формулираните в точка трето римско от изложението въпроси,а именно за наличие на правен интерес от заявения установителен иск,при положение,че е налице специален ред на защита на това право,предвиден в параграф 9 ал.1,2,3 от ПЗР на ЗУТ,във връзка с недопустимостта на същата,касационният съд намира,че е налице хипотезата на член 280,ал.1т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №114/04.03.2013г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№1181/2012г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се изпрати съобщение на касатора-Община [населено място] бряг,в едноседмичен срок от получаването му да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева,съгласно чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси,събирани от съдилищата по ГПК,като в противен случай жалбата ще й бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: