О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр.София, 14.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесети година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1013 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.04.2012г. по гр.д.№2235/2011г. АС София, с което е отхвърлен искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма]-София, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете на [фирма]-София срещу К. и С. В. за сумата общо 87 000 лева, стойност на извършени СМР.
Прието е за установено, че с н.акт № г ответниците са учредили в полза на ищцовото дружество право на строеж върху парцел в кв. по плана на [населено място],местност „К.-Р.” с площ от 227 кв.м. за построяване на четириетажна жилищна сграда, като учредителите са си запазили правото на строеж върху три обекта от сградата-два апартамента и едно ателие,които ищецът е следвал да изгради и да им предаде в уговорен вид и степен на завършеност. Установено е, че поради неупражняването му в договорения размер правото на строеж учредено по-горе се е погасило в полза на ответниците /чл.67,ал.1 ЗС/ считано от 21.06.2004 год., а с влязло в сила на 07.07.2006 год. решение на ВКС № 1000/2006 год., ІV г.о на ответниците е призната собствеността и възстановено владението върху описания в нотариалния акт недвижим имот по дело с правно основание чл.108 ЗС. Прието е, че от заключението на техническата експертиза, се установява, че по уедрени показатели /поради липса на документация/ стойността на изграденото от ищеца е в размер на 65 000 лв., и 22 000 лв. за проектантски труд и съгласувателни процедури, а от заключението на допълнителна техническа експертиза, се установява несъответствия между изграденото и строителната документация, липсата на консервация на обекта и становище,че построеното не повишава стойността на имота, като в моментното си състояние постройката не е годна за работа по нея и за каквото и да е ползване.
Изложени са съображения за това, че фактическият състав на чл.59, ал.1 ЗЗД предполага обедняване на едно лице, обогатяване на друго, при наличие на връзка между обедняването и обогатяването и липса на основание за имущественото разместване-кумулативни изисквания за основателност на претенцията. Прието е, че строителството е спряло през 1999г., като строителните работи поради това, че са некачествени не са довели до увеличаване стойността на собствения на ответниците имот – въпросният строеж е в отклонение с проектната документация, не е бил консервиран при спирането му и оттогава около 10 години поради времето и метрологичните условия е започнал процес на саморазрушаване. Изложени са съображения за това, че ищецът не е доказал, че построеното от него до спирането на СМР е годно в някаква степен да бъде довършено в приемлив ви, за да може да се установи, че този строеж обогатява ответниците, като същото се отняся и за претенциите на ищеца за обедняване във връзка с разходи по проектиране на строежа и съгласувателни процедури във връзка с правото на строежи и осъществяването му-вещото лице е категорично, че тази документация не е актуална и от нея няма понастоящем никаква полза.
При тези данни съдът е счел, че исковете с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 87 000 лева, с която сума ответниците са се обогатили без основание, за сметка на обедняването на ищеца, са неоснователни и ги е отхвърлил.
В изложението към касационната жалба дружеството – жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора- за необходимостта да се обсъдят всички доказателствма по делото, за необходимостта да се мотивира решението и за задължението на съда да се произнася по предмета на спора и по мотериалноправния такъв за това как следва да се определи действителната стойност на СМР. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е приознесъл в противорчеие с практиката на ВКС и същите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 28.04.2010г. по гр.д.№3972/2008г. І г.о. на ВКС, в който е прието, че въззивният съд следва да обсъди всички доказателства по делото и решение от 12.11.2010г. по гр.д.№1274/2009г. ІV г.о. на ВКС, в който е прието, че подобрителя има право на по-малката сума измежду тази, с която сам е обеднял и тази, с която собственика на имота се е обогатил.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнася по предмета на спора, по който в случая съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
По останалите поставени от жалбоподателя въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, тъй като на същите е даден отговор в съответствие с трайната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2012г. по гр.д.№2235/2011г. на АС София.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 1740 лева от [фирма]-София, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: