Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр.София 18.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 2541 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Н. против решението от 15.03.07г.по гр.дело № 2677/04г.на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение № 288/13.05.04г.на СРС,29 състав по гр.дело № 3822/03г.и производството е прекратено.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК/отм./Искането е за отмяна на решението.
Ответникът по жалбата ЦН на Х. „С” моли да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд е приел,че ответникът Ц. настоятелство при Х. „С” не е юридическо лице по смисъла на чл.20 от Закона за вероизповеданията и няма качеството на надлежна страна в процеса поради липса на процесуална дееспособност.
Касационната жалба е основателна.
Неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил исковото производство като недопустимо. Въпросът за процесуалната легитимация на ответника по иска е бил поставен на обсъждане още в първоинстанционното производство с молба от 10.06.2003г.на пълномощниците на храм „С”София,Подуене адвокатите М. и А. В молбата изрично е посочено,че купувач по сделката,оспорвана от ищцата Б като нищожна,е храмът,а не църковното настоятелство,което осъществява само управителни функции. От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота,обект на оспорваната сделка –апартамент в ЖК”Д”гр. София,е видно,че той е записан по данъчната партида на храм”С”. Съгласно чл.98 ал.1 б.”г” и „д” от ГПК/отм./ исковата молба съдържа основанието и петитума на иска,което формира предмета на делото-спорното материално право,по който съдът постановява своето решение –чл.188 ал.1 от ГПК/отм./. Съгласно чл.15 ал.1 от ГПК/отм./ответник по делото е лицето,срещу което е предявен искът. Неговата персонализация се определя от заявеното от ищеца спорно материално право- надлежен ответник по предявен иск е лицето,чиято правна сфера и имуществени интереси се засягат от иска. В случая се иска признаване нищожност на сделка,която легитимира за приобретател на имота храм „С” и на това основание църковният храм е легитимният ответник по материалноправния спор за действителността на сделката ,което предопределя и пасивната му процесуалноправна легитимация. Тъй като съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните по спорното право е длъжен самостоятелно да определи кое лице е ответник по делото и въз основа на тази констатация да предприеме съответните процесуални действия. В случая въззивният съд е констатирал,че посоченият от ищцата ответник – църковното настоятелство,не е юридическо лице,няма правосубектност и процесуална дееспособност,т.е. не е годно да бъде страна по смисъла на чл.15 ал.1 от ГПК/отм./. Констатацията за липса на правосубектност на църковното настоятелство е точна,но тя не може да бъде основание за прекратяване на исковото производство по делото. По изложените по-горе съображения въззивният съд следваше да констатира,че първоинстанционното производство се е развило и решението на районния съд е постановено по непредявен иск/произнасянето е срещу църковното настоятелство като ответник,а действителният ответник по заявения спор е църковният храм/и като обезсили първоинстанционното решение на основание чл.209 ал.1 предл.3 от ГПК/отм./да върне делото за ново разглеждане на районния съд с конституиране на надлежния ответник – храм „С”- П.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 15.03.07г.,постановено по гр.дело № 2677/04г.на Софийски градски съд,ІІ-А състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане съгласно указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.