Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр.София, 22 май 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар Румяна Виденова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 191/2009 година
Задочно осъденият К. С. И. чрез свой з. е направил искане по реда на гл.33 НПК за възобновяване на наказателното дело, по което е бил осъден от районния и окръжния съд в Благоевград, съответно като първа и втора инстанция, както и от ВКС като последна (трета) инстанция.
Искането е датирано от неговия подател на 9 януари 2009 год. и първоначално се основава на факти, смятани за неизвестни на съдилищата, разгледали делото, но след това и съобразно дадените му указания, подателят на искането е уточнил, че има предвид специалното основание по чл.423 НПК за възобновяване на делото, което има задочно осъдения по него.
Искането за възобновяване на делото е поддържано в съдебното заседание на ВКС, срещу него не възразява пострадалият, а прокурорът в тази инстанция е за неговото отхвърляне.
Върховният касационен съд намери искането за основателно поради следното.
Искането е подадено и се разглежда при действието на НПК след промяната му в края на 2008 год. (ДВ, бр.109 от 23 декември 2008 год.). Според действащия чл.423, ал.1 НПК основателността на искането е поставена вече в зависимост от изпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 НПК, т.е. преди всичко от връчването на подсъдимия на обвинителния акт или тъжбата, по които е образувано делото. Верно е, че въпросната процедура е в сила едва с посочената промяна в закона, но в случая въобще не се е стигнало до връчването на обвинителния акт. Задочното провеждане на наказателното производство е започнало още в досъдебната му фаза, когато е станало ясно, че К. И. е напуснал страната на 21 октомври 2000 год. и е обявен за издирване с телеграма 1059 от 24 януари 2002 год. (л.84 от делото в тази му фаза). При тези условия са постановени присъда № 952 от 18 март 2004 год. по нохд № 225/2002 год. на районния съд, въззивно решение № 100 от 25 юли 2005 год. по внохд № 670/2004 год., с което присъдата от окръжния съд, е потвърдена, и касационно решение № 478 от 25 май 2006 год. по нд № 1002/2005 год., с което ВКС е оставил в сила решението.
Наказанието 4 години лишаване от свобода, което е наложено на К. И. при осъждането му, е с начало на изтърпяването му от 19 септември 2008 год. (л.204 от съдебното дело в районния съд), когато И. е бил екстрадиран от Кралство Испания и това е от значение не само за спазването на шестмесечния срок по чл.423, ал.1 НПК, но и за приложението на ал.4 от разпоредбата. В последната насока ВКС смята, че развитието на делото до осъждането на И. не налага промяна на взетата преди спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража (л.181, гърба, съд.дело в първата инстанция).
Ръководен от всичко изложено и съобразно всички останали, приложими разпоредби от гл.33 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 952 от 18 март 2004 год. по нохд № 225/2002 год. на Благоевградския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в досъдебната му фаза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: