2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр. София, 24.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2245 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на С. против решение от 22.11.2017 г. по дисциплинарно дело № 13/2017 г. на Д. на К. на Ч.
Ответникът по жалбата, Ч. М. Б., я оспорва, с писмен отговор.
Дисциплинарното производство е образувано по искане на К. с искане за налагане на дисциплинарно наказание на Ч. М. Б.. В искането за посочени конкретни нарушения по четири точки, като дисциплинарната комисия е приела, че макар и по част от тях да е налице формално нарушение, липсват основания за налагане на дисциплинарно наказание.
Установено е по делото, а и не се оспорва от страните, че по посочените пет изпълнителни дела в искането на К., липсва изричен акт за спиране на производството по изпълнителното дело, като липсва и съобщения до страните за спирането. Прието е от решаващия състав на Д. К. на Ч., че нарушението е формално, без последици за страните, спорно от гледна точка на практиката по приложение на закона и при липса на вина.
Настоящият състав на ВКС счита, че всяко едно спиране на производство по изпълнително дело следва да се извършва с изричен акт на съдебния изпълнител, като това негово действие следва да се съобщи на страните по делото, с оглед осъществяването на тяхната евентуална защита. Неизпълнението на това задължение на съдебния изпълнител представлява нарушение на процесуалните правила, независимо от това, дали за страните са настъпили вредни последици или не. В конкретния случай, до изменението на разпоредбата на чл.434 ГПК с ДВ бр.86/2017 г., за съдебните изпълнители не е съществувала изричната разпоредбата на този текст, предвиждащ спирането да се извършва с изричен акт на съдебния изпълнител, като съдебната практика в това отношение е била противоречива, поради което не следва да се приеме, че допуснатите нарушения /ако се приеме, че такива са налице/ са такива, които следва да доведат до налагане на дисциплинарно наказание. За пълнота следва да се отбележи, че част от посочените спирания на изпълнителни дела са въз основа на съдебен акт, като доводите относно необходимостта на дублиращ акт на съдебния изпълнител са несъстоятелни към момента на спирането /преди изменението на разпоредбата на чл.434 ГПК/.
Горното се отнася и по посоченото в искането нарушение, отнасящо се до липсата на изричен акт на съдебния изпълнител, с който той следва да се произнесе по направено искане за прехвърляне на дело на друг съдебен изпълнител, доколкото тази процесуална възможност, както и задължение на съдебния изпълнител в тази насока – постановяване на изричен акт, са въведени след изменението на чл.427 ГПК / ДВ бр.86/2017 г./
Не се установява нарушението то т.3 и т.4 от искането за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото по делото липсват данни да е събрана посочената такса по ИД 8042/2015 г., като самото съобщаване на страната за дължимост на тази такса не е равнозначно на събирането й, поради което и не е налице нарушение в тази насока. Забавянето на плащането по и.д.№ 7915/2015 г. е за срок от 20 дни, поради което настоящият състав на ВКС приема, че е незначително и не представлява самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Предвид допуснатите нарушения, посочени по-горе, решението на Д. на К. на Ч. е правилно, следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, в полза на Ч. М. Б. рег.№ 838 с район на действие Софийски градски съд следва да се присъди сумата 300 лева, предсдтавляваща адвокатско възнаграждение, съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 НМРАВ предвид направеното възражение за прекомерност и на М. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, ВКС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.11.2017 г. по дисциплинарно дело № 13/2017 г. на Д. на К. на Ч.
ОСЪЖДА К. на Ч. да заплати на М. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК, на Ч. М. Б. рег.№ … с район на действие Софийски градски съд сумата 300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.