3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С., 27,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2208/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1432 от 07.12.2012г. по гр.д. 1318/12г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място]/н/ е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №407 от 04.07.2012г. по т.д. №630/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което са били уважени частично, предявените от [фирма] / н/ против настоящия касатор искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че вземането по фактури №39281/23.10.2009г. и №39286/23.11.2009г.,/ оспорено като недължимо, поради твърдяно погасяване на задълженията чрез извършено прихващане на 27.11.2009г./ е дължимо, тъй като на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ извършеното по този начин погасяване на задължението на ответника е нищожно, като осъществено след началната дата на неплатежоспособността на ищеца / 18.03.2009т./. В случая не била налице хипотезата на чл.645, ал.1 ТЗ, която била относима към друг период от време и чиято допустимост следвало да се преценява от синдика. Направен е извод, че не било необходимо недействителността по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ да се установява предварително с отделен иск, достатъчно било възражението на синдика в разглеждания осъдителен иск за да се зачетат правните последици от недействителността.Така е обоснована и основателност на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на вземането, претендирано по обсъдените две фактури.В останалата част въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантен въпроса, който с оглед дадените от него формулировки и въведените пояснения може да бъде обобщен като – какъв е процесуалния способ за релевиране нищожността на изпълнението на парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността и допустимо ли е установяване в хода на производство по осъдителен иск по възражение на синдика на несъстоятелния длъжник – ищец в това производство на нищожност на изпълнението на парично задължение, без да бъде проведен установителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ.Така изведен от изложението на касатора, поставеният въпрос е изцяло относим към решаващия мотив на въззивния съд, който,обаче е в противоречие с трайната и задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решения постановени по чл.290 ГПК – решение № 149 от 02.11.2011г. по т.д. №1192/10г. , решение І114 от 03.08.2009г. по т.д. 644/08г., ІІ т.о. решение №100 от 15.06.2009г. по т.д. 808/2008г. , решение № 136 от 02.12.2010г.по т.д. №242/2010г. на І т.о. и др. С тези съдебни актове е прието, че именно с уважаването на иска по чл.646, ал.1, т.2 ТЗ настъпват предвидените в чл.648 ТЗ правни последици и едва след това за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на даденото и съответно попълване масата на несъстоятелността.Следователно, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са и останалите поставени от касатора въпроси свързани с осъщественото прихващане, чрез които са погасени задълженията по фактури №39281/23.10.2009г. и №39286/23.11.2009г., но по отношение на тях не е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поддържано от него, тъй като по същото основание не са развити доводи свързани с дефинитивната му определеност съобразно разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГТК №1 /09г. , а са изложени само оплакванията на страната за неправилност на въззивното решение в контекста на становището й по съществото на спора.Следователно по тези въпроси не е обоснован допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.
Следователно, с оглед изложеното решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания по –горе релевантен въпрос, по отношение, на който са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 112.48лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1432 от 07.12.2012г. по гр.д. 1318/12г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 112.48лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: