Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр. С., 28,11,2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като разгледа докладваното от съдията Д. т.д. № 477 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена Т. Н. Я., Е.: [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, чрез адв. М. от Пловдивска адвокатска колегия, сл. адрес [населено място], [улица], ет. 4, офис 2, молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, с която се иска отмяна на влязло в сила решение № 1702, постановено на 18. 05. 2010 г. от Пловдивски районен съд по гр.д. № 3828 по описа на съда за 2009 г.
В молбата си, депозирана на 09. 01. 2015 г. молителят излага, че едва в началото на м. декември 2014 г. узнал за влизането в сила на постановено в производство по чл. 124, ал. 5 от ГПК съдебно решение по гр.д. № 12106/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, 21 граждански състав, с което било установено по отношение на ответника по молбата за отмяна „Б. [фирма], че на 14. 06. 2004 г. в [населено място] неизвестно лице, различно от молителя Т. Н. Я., като е използвало официален документ – лична карта на Т. Н. Я., както и съставен неистински официален документ – удостоверение изх. №11/14. 06. 2004 г., съставен от лицето А. И. В., е подписало от името на Т. Н. Я. молба за кредит за текущо потребление № 2266/14. 06. 2004 г., вносна бележка от 14. 06. 2004 г. за сумата от 50 лв., а на 15. 06. 2004 г. е подписало от името на Т. Н. Я., в качеството на кредитополучател, договор за текущо потребление от 15. 06. 2004 г. в размер на 10 000 лв. за срок от 84 месеца, с [фирма] като кредитор, вносна бележка за сумата от 20 лв., един брой нареждане разписка за изтегляне на сумата от 10 000 лв. от сметка № 11/1050/8177373 с титуляр Т. Н. Я., и съгласие за застраховка „Живот“ от Т. Н. Я., като по този начин е получило без правно основание чуждо движимо имущество – пари от Б. [фирма] в размер на 10 000 лв., с намерение да ги присвои.
Според молителя, с така влязлото в сила съдебно решение се установява по отношение на ответната банка, че договорът за банков кредит от 15. 06. 2004 г. между него и ответника по молбата [фирма], е неистински документ, поради което е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила Решение 1702/18. 05. 2010 г. по гр.д. № 3828/2009 г. на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу банката иск за установяване, че не дължи сумите по същия договор за кредит, моли за отмяната на влязлото в сила съдебно решение на посоченото основание и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав.
По отношение на допустимостта на молбата си за отмяна, като подадена в законоустановения срок молителят излага, че същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно – в тримесечен срок от узнаване на факта на влизане в сила на решението по гр.д. № 12106/2012 г. на ПРС – 21 гр.с., тъй като по изложените в молбата подробни съображения, подкрепяни от молителя с приложени два броя справки от деловодната система на Пловдивски районен съд, през периода от средата на месец септември 2014 г., до началото на месец декември 2014 г., делото не било достъпно за молителя нито в деловодството на ПОС, нито в деловодството на ПРС, нямало информация в деловодната система дали същото е влязло в сила и на коя дата, а молителят и сам не можел да установи това, тъй като му било казвано, че делото го нямало и същото физически не му било предоставяно, за да види приложените по него документи, и да направи извод за датата на влизането му в сила.
Ответникът по молбата, редовно уведомен с връчване на препис от същата, не взема становище.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното:
С решението, отмяната на което се иска – № 1702, постановено на 18. 05. 2010 г. от Пловдивски районен съд по гр.д. № 3828 по описа на съда за 2009 г. е отхвърлен предявеният от молителя в настоящото производство Т. Н. Я. иск да се признае за установено по отношение на „Б. [фирма], че същият не дължи сумата от 8446,34 лв. по договор за банков кредит от 15.06.2004 г., от които сумата от 8036, 03 лв. главница за периода 15. 06. 2004 г.- 22. 11. 2006 г. и 244, 70 лв. лихви за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12. 11. 2006 г. до изплащането й, както и сумата от 404,54 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8122/2006 по описа на ПРС, X. гр.с. и е образувано изп.д. № 41/2007 г. по описа на ЧСИ А. А. с район на действие ПОС. За да постанови решението си ПРС е приел в решаващите си мотиви, че ищецът не е провел необходимото пълно главно доказване на твърдението си, че положеният подпис в процесния договор за кредит не е изпълнен от него, респ. – че липсва съгласие от негова страна за сключване на договор за кредит с ответната банка.
Така постановеното решение на ПРС е потвърдено с решение от 03. 05. 2012 г. по въззивно гражданско дело № 1996 по описа за 2010 година на Пловдивски окръжен съд, в което въззивният състав също е приел, че при наличните доказателства може да се прави само предположение, че е вероятно ищецът да не е лицето, подписало договора за кредит и респ. – поело задължения към банката, и като не е проведено пълно и главно доказване на оспорването от негова страна на автентичността на договора за кредит, то остава единствената възможност да се приеме, че документът е автентичен, сключеният договор не е нищожен поради липса на съгласие и оттук – че Я. има задължения по този действителен договор.
Касационната жалба на Я. срещу постановеното решение на ПОС по в.гр.д. № 1996 по описа на съда за 2010 г. е оставена без разглеждане, като недопустима с влязло в сила на 30. 11. 2012 г. определение № 264 от 28. 09. 2012 г., постановено от ВКС, ТК, Второ т.о. по т.д. № 717 по описа на съда за 2012 г., на която дата са влезли в сила и описаните две решения на ПРС и ПОС, съответно по гр.д. № 3828/2009 г. и 1996/2010 г.
С влязло в сила, като необжалвано по касационен ред въззивно решение, постановено на 10. 07. 2014 г. от Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Десети състав по гр.д. № 1553 по описа на съда за 2014 г., е потвърдено първоинстанционно решение № 874 от 27. 02. 2014 г., постановено по гр.д. № 12106/2012 г. на Районен Съд – [населено място], X. гр. състав, в частта, с която е уважен предявеният от Т. Н. Я., Е.: [ЕГН] иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК, като е признато за установено по отношение на [фирма], че на 14. 06. 2004 г. в [населено място] неизвестно лице, различно от Т. Н. Я., като е използвало официален документ – лична карта на Т. Н. Я., както и неистински официален документ – удостоверение изх. № 11/14. 06. 2004 г., съставен от лицето А. И. В., е подписало от името на Т. Н. Я. молба за кредит за текущо потребление № 2266/14. 06. 2004 г., вносна бележка от 14. 06. 2004 г. за сумата 50 лв., а на 15. 06. 2004 г. е подписало от името на Т. Н. Я. в качеството на кредитополучател с [фирма], като кредитор, договор за кредит за текущо потребление от 15. 06. 2004 г. в размер на 10 000 лв., срок за погасяване 84 месеца, вносна бележка за сумата 20 лв., един брой нареждане-разписка за изтегляне на сумата 10 000 лв. от сметка № 11/1050/8177373 с титуляр Т. Н. Я., и съгласие от Т. Н. Я. за застраховка „Живот“, като така е получило без правно основание чуждо движимо имущество – пари от [фирма] в размер на 10 000 лв. с намерение да ги присвои.
При така установеното настоящият касационен състав намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение, с която е сезиран за допустима и основателна.
Молбата е допустима, като изхождаща от легитимирано лице, с искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и депозирана в рамките на законоустановения в чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК преклузивен срок. В приложените в цялост производства по гр.д. № 12106/12 г. по описа на ПРС и гр.д. № 1553/14 г. по описа на ПОС, първото писмено доказателство, удостоверяващо знание от страна на молителя за влизането в сила на постановеното по гр.д. № 12106/12 г. решение, даващо му основание да иска отмяната, е наличната в делото молба за издаване на препис от решението и изпълнителен лист за присъдени му със същото разноски, подадена на 04. 12. 2014 г. От приложените производства по делата на ПРС и ПОС не се установява наличието на каквито и да било други данни, сочещи на знание от страна на молителя за влизането в сила на решението по гр.д. № 12106/12 г. на ПРС към момент, по-ранен от сочената дата – 04. 12. 2014 г. При така изложеното следва да се приеме, че молбата за отмяна от 09. 01. 2015 г., като депозирана в законоустановения в чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК преклузивен тримесечен срок, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Молбата за отмяна е и основателна. Установява се от материалите в настоящото производство, от приложените дела на ПРС по гр.д. № 3828 по описа на съда за 2009 г. и на ПОС по въззивно гражданско дело № 1996 по описа за 2010 година, както и от възпроизведените по-горе решаващи мотиви на съдилищата към постановените по същите дела съдебни решения, че както соченото, влязло в сила първоинстанционно решение, отмяната на което се иска – № 1702, постановено на 18. 05. 2010 г. от Пловдивски районен съд по гр.д. № 3828 по описа на съда за 2009 г., така и потвърждаващото го такова на Пловдивски окръжен съд, са изцяло „основани“ по см. на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, на приетата от съдилищата автентичност (истинност) на договора за банков кредит от 15. 06. 2004 г., между молителя Я. и ответника по молбата „Б. [фирма], неистинността на който договор на свой ред е установена по надлежния съдебен ред с влязлото в сила решение по гр.д. № 12106/2012 г. на Пловдивски районен съд, 21-ви граждански състав.
При така изложеното налага се извод за основателност на молбата за отмяна, която и следва да бъде уважена, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република Б.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло влязлото в сила решение № 1702, постановено на 18. 05. 2010 г. от Пловдивски районен съд по гр.д. № 3828 по описа на съда за 2009 г.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния Пловдивски районен съд за ново разглеждане на делото от друг състав.
ОСЪЖДА „Б. [фирма], Е.:[ЕИК] да заплати на Т. Н. Я., Е.: [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, чрез адв. М. от Пловдивска адвокатска колегия, сл. адрес [населено място], [улица], ет. 4, офис 2, сумата 785,72 лв. разноски в производството по отмяна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: