2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С., 04,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 711/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] срещу решение № 22 от 12.04.2010г. по т. д. №45/10г. на Б. апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] –[населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Касаторът в своето изложение по реда на чл.285, ал.3, т.1 ГПК е поддържал фактически неточно, че съдът е определил неправилно правното основание на предявения иск. Посочил е още, че този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №75/88г. на ОСГК на ВС на РБ, като са развити доводи свързани с начина на определяне на правната квалификация на предявения иск.
Страната не обосновава приложно поле на касационно обжалване съобразно изложеното от нея, с което по-скоро е развила оплакване за незаконосъобразност отколкото доводи относими към специалните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК.Освен това посоченото решение е ирелевантно тъй като е постановено с оглед предмета на иска по чл.109 ЗС, т.е. няма относимост към разглеждания случай. Но макар и правно непрецизно формулирано от изложението може да бъде изведено оплакване и за недопустимост на постановения съдебен акт.
С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска, / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация-арт. Чл.129 и чл.130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1/2001г. не е загубила своето значение, поради което неизпълнението на дадените с нея указания установяват и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1366.28лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 22 от 12.04.2010г. по т. д. №45/10г. на Б. апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма] –[населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1366.28лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: