4
Р Е Ш Е Н И Е
№. 226
София, 06.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 841/2009 г.
Производство по чл.290 ГПК.
С решение № 104 от 14.05.2009 г. по гр.д.№ 733/2008 г. на Благоевградския окръжен съд е обезсилено решение № 499а от 17.04.2008 г. на РС-Разлог по гр.д.№ 505/2003 г. в частта, с която М. Х. Х. и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] с настоящо наименование Туристическа компания „Предел”, [населено място] сумата 260 лв., представляваща разликата между дължимата и реално платената цена на брашно, закупено през 2001 г. и е прекратено производството по предявените срещу тях искове, като в частта, с която А. А. Х. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 2 146 лв., представляваща разлика между дължимата и фактически платената цена на брашно, закупено през 2001 г., първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения срещу нея иск с прано основание чл.327 ТЗ.
Въззивното решение в отхвърлителната му част се обжалва от [фирма] (правоприемник на [фирма]), в касационната жалба на който се излагат съображения в подкрепа на оплакванията за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответницата по касационната жалба А. А. Х. оспорва основателността й по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Ответникът М. Х. Х. не е изразил становище по жалбата.
С определение № 500 от 30.08.2010 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятност от произнасяне от съда по иск, с който в нарушение на чл.116 и чл.117 ГПК (отм.) е бил разширен предмета на делото чрез едновременното въвеждане на ново основание и добавяне на нова страна, което би довело до недопустимост на въззивното решение в посочената му част.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното:
Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] в субективно съединени искове срещу М. Х. Х. и [фирма] като солидарно задължени към него по силата на чл.15, ал.2 ТЗ за сумата 2 300 лв., представляваща незаплатена част от цената на закупено от първия ответник през 2001 г. до 19.07.2001 г. общо 1 000 т. брашно на обща стойност 4 400 лв., за които издал на купувача обща фактура № 106605/19.07.2001 г. С определение от 11.03.2004 г. по гр.д.№ 505/2003 г. РС-гр.Р. допуснал уточнение на исковата молба, според което закупеното брашно е 10 000 кг., равняващи се не на 1 000, а на 10 тона. С определение от 19.10.2004 г. на основание чл.117, ал.4 ГПК (отм.) е привлечена като трети ответник А. А. Х. с твърдения, поддържани и в първоначалната искова молба, че по искане на първия ответник за една част от закупеното през 2001 г. брашно фактурите са издавани на негово име, а за друга част – на името на съпругата му А. Х.. В депозираната нова искова молба са изложени и твърденията, че по отношение на първия ответник са фактурирани 101 тона брашно на обща стойност 44 400 лв., а на името на третата ответница фактурирани били 132.4 т. брашно на обща стойност 57 499 лв. За стойността на доставеното и закупено от едноличния търговец брашно последният му заплатил 44 140 лв., а съпругата му А. Х. – сумата 53 353 лв. Непогасеното задължение на първия ответник в размер на 206 лв. е предмет на предявения при условията на солидарност иск срещу първите двама ответници, а това в размер на 2 146 лв. е предмет на иска срещу новопривлечената ответница.
Първоинстанционният съд уважил изцяло предявените в последващо обективно и субективно съединение искове.
По съображения, че се касае до обективно и субективно съединяване на иска, след приетата недопутимост на исковете срещу първите двама ответници, съдът приел, че не са налице процесуални пречки производството да продължи по иска срещу А. Х..
За да отхвърли иска срещу новоконституираната ответница, въззивният съд приел, че по представените 12 бр.фактури на обща стойност 57 499 лв. същата е извършила плащания от свое име с вносни бележки в брой чрез [фирма] (според заключението на в.л. общо в размер на сумата 55 353 лв.), но три от тях на обща стойност 17 050 лв. не били подписани от нея и в същите липсвало подпис на получател. Направен е извод, че ищецът не е доказал предаване на брашното по тях, тъй като само собствените му счетоводни записвания, макар и редовно водени, при отсъствието на други доказателства за предадено на ответницата по посочените три фактури брашно не съставляват доказателство за възникнало в негова полза вземане към ответницата за фактурираната с тях цена. Въз основа на приетото, че не е доказано нейно задължение в размер на 17 050 лв., е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за разликата между дължимото и платеното от нея, възлизащо според Разложкия районен съд в размер на сумата 2 160 лв.
Въззивното решение е валидно и допустимо.
Съединяването и изменението на искове са допустими при условията, регламентирани в процесуалния закон – чл. 116 и чл. 117 от ГПК (отм.). В случая с уточняващата молба ищецът е разширил предмета на делото чрез добавяне на нова страна, но при запазване на заявените с пърновачалната искова молба основание и петитум, т. е. налице е последващо субективно съединяване на иск, което не представлява недопустимо според чл. 116 и чл. 117 ГПК (отм.) изменение на иска или предявяване на нов иск, т.е. допуснатото по искане на ищеца разширяване на предмета на делото е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Въззивното решение обаче е неправилно.
В съответствие с доказателствата по делото е направения от съда извод, че три от фактурите не са подписани от ответницата А. А. Х.. При направения законосъобразен извод, че между нея и ищеца е възникнало валидно правоотношение по доставка на брашно, в нарушение на процесуалните правила е прието, че предявеният срещу нея иск по чл.327 ГПК е неоснователен. Съдът не е съобразил обстоятелството, че по представените 12 бр.фактури на обща стойност 57 499 лв., ответницата е извършила плащания в брой чрез [фирма] общо в размер на сумата 55 353 лв. Обстоятелството, че неподписаните фактури са на обща стойност 17 050 лв. (6 940 лв. + 5 540 лв. + 4 570 лв.), но незаплатения от нея остатък от цената възлиза на 2 146 лв. обосновава извод, че задължението за заплащане на цената по тях, макар и частично изпълнено сочи, че същата с конклуденти действия е потвърдила получаването на количеството брашно и по процесните три фактури. Следователно, направеният с решението извод, че ищецът не е доказал предаване на брашното по тях, тъй като само собствените му счетоводни записвания, макар и редовно водени, при отсъствието на други доказателства за предадено на ответницата по посочените три фактури брашно не съставляват доказателство за възникнало в негова полза вземане за фактурираната с тях цена в размер на 17 050 лв. е направен в нарушение на закона, което налага то да се отмени в посочената му част, както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати по сметка на въззивния съд сумата 120 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи предявения срещу А. А. Х. иск по чл.327 ГПК в предявения му размер или за сумата 2 146.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването му – 29.09.2003 г. до окончателното й заплащане, като в тежест на същата се възложи заплащането на разноските в полза на Окръжен съд-Благоевград в размер на 120 лв.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски общо в размер на 376.00 лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар по договор за правна помощ и съдействие от 30.12.2009 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 104 от 14.05.2009 г. по гр.д.№ 733/2008 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 499а от 17.04.2008 г. на РС-Разлог по гр.д.№ 505/2003 г. е отхвърлил предявения от [фирма] срещу А. А. Х. иск по чл.327 ТЗ за сумата 2 146 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати по сметка на съда разноски за вещи лица в размер на 120 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. А. Х. от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.327 ТЗ на Туристическа компания „Предел”, правоприемник на [фирма] със седалище [населено място] сумата 2 146 лв., представляваща разликата между дължимата и фактически платената цена на доставено й през 2001 г. брашно, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2004 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за настоящата инстанция в размер на 376 лв.
ОСЪЖДА А. А. Х. да заплати по сметка на Районен съд-Разлог възнаграждение за вещи лица в размер на 120 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: