О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226
София, 5.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3493 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. В. Я. от гр. С., приподписана от адв. Г от АК-София, против решение от 07.04.2008 г., постановено по гр.д. № 574/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г с-в, с което е оставено в сила решение от 10.01.2007 г. по гр.д. № 4037/2006 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, с което са отхвърлени предявените искове от Н. В. Я. срещу “П. и. б.”АД гр. С., с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗоД/, за установяване наличието на пряка дискриминация, за осъждане на ответника да преустанови това нарушение, както и за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и прилага влезли в сила съдебни решения, както следва : решение от 28.02.2007 г. по гр.д. № 4035/2006 г. на Софийски районен съд, 40 с-в, решение от 24.10.2007 г. по гр.д. № 1383/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-в отделение, решение от 27.11.2006 г. по гр.д. № 4038/2006 г. на Софийски районен съд, 48 с-в и решение от 12.11.2007 г. по гр.д. № 227/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение, за които счита, че имат доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “П. и. б.”АД гр. С., не изразява становище по жалбата и по основателността на искането за допускане разглеждането й в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, съдържаща се в приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК копия от решения на Софийски районен съд и Софийски градски съд, както и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от Н. В. Я. срещу ответната б. искове, с правно основание чл. чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗоД, за установяване наличието на пряка дискриминация, за осъждане на ответника да преустанови това нарушение, както и за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв., са неоснователни.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос е дали възрастовата клауза, съдържаща се в общите условия на ответната б. , по силата на която лица над определена възраст нямат право да получат ипотечен кредит, съставлява пряка дискриминация спрямо тези лица при упражняване на правото им на достъп до услуги, е съществен и видно от представените влезли в сила съдебни решения, е решаван противоречиво от съдилищата.
Налице е решен от въззивния съд материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, който е съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Налице е и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото тъй като по приложението на разпоредбите на Закона за защита от дискриминацията, който е сравнително нов закон, няма установена трайна съдебна практика. В тази връзка следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, както и при приложението на нови закони, по които липсва трайно установена съдебна практика, какъвто е настоящият случай.
Жалбоподателят не дължи заплащането на държавна такса за касационното производство, предвид разпоредбата на чл. 75 от Закона за защита от дискриминацията, според която за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.04.2008 г., постановено по гр.д. № 574/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г с-в .
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: