О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 30.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 597 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две жалби на А. за с. к. /по нататък АСК/, подадени от юрисконсулта К. Хр. Ш. , против отделни части от решение № 102 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 22.V.2008 г., постановено по т. д. № 139/08 г.
Частната жалба на АСК с вх. № 1206/16.VІ.2008 г., но с пощенско клеймо от датата 12 юни с.г., е против онази част от това въззивно решение, имаща характера на прекратително определение, с която, след обезсилване на първоинстанционното решение на ОС-В. Търново в съответната му част, като процесуално недопустими са били оставени без разглеждане исковете на АСК с правно основание по чл. 135 ЗЗД и по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявени срещу Н. и Е. А. – двамата от гр. В. Т. , както и срещу Е. С. Хр. С. и съпругата му В. Ст. С. – двамата от гр. Е., с предмет обявяването за недействителни по отношение настоящия касатор на две нотариално оформени продажби на недвижими имоти от датите 3.ІV.2001 г. и 13. Х.2003 г., както и за разваляне на договор за приватизационна продажба от 2.VІ.1998 г. със страни: продавач министъра на търговията и туризма и, съответно, купувачи В. и М. Н. от гр. В. Т. , като въззивното пр-во по тези обективно и субективно съединени искови претенции на АСК е било прекратено.
Съответно общата касационна жалба на АСК с вх. № 1387/9.VІІ.2008 г. има за свой предмет другата част от същото въззивно решение, с която е било потвърдено първоинстанционното – досежно отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани, както на П. иск на А. срещу съпрузите В. и М. Н. от гр. В., така и на иска й с правно основание по чл. 108 ЗС, предявен срещу горепосочените шестима ответници – за връщане предмета на процесния приватизационен договор /книжарница в гр. З., ул.„Д” № 4, ведно с припадащите й се ид. части от общите части на сградата, в която е била построена и от правото на строеж върху мястото/, а също и на съединената, при условието на евентуалност, искова претенция на АСК срещу тях по чл. 88, ал. 1 ЗЗД: с предмет заплащане обезщетение в размер пазарната стойност на този недвижим имот „при липса на възможност за връщането му”, вкл. и досежно претендираното от касатора акцесорно вземане за законна лихва върху така претендираното обезщетение.
Оплакванията на касатора АСК са за постановяване на атакуваното въззивно решение като неправилно: при пороци, обективиращи приложението и на трите основания за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, като в тази връзка се претендира отменяването му изцяло „със законните последици от това”.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, позовавайки се единствено на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, процесуалният представител на касатора АСК поддържа, че с обжалваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /погрешно означен като „спор”/ „в противоречие с практиката на ВКС”. Цитирано е както ППВС № 1/1965 г. на ВС, така и две решения на неговото ОСГК: Р. № 10 от 3.І.1967 г. по гр. д. № 124/66 г. и Р. № 169/30. ХІІ.1985 г., а също и други три решения на отделни състави на ВС: Р. № 2* от 12. Х.1972 г. по гр.д. № 1959/72 г. на І-во г.о.; Р. № 127 от 14.ІV.2006 г. по гр.д. № 36/05 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС и Р. по гр. д. № 108/05 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС.
Шестте физически лица-ответници по касация не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на двете жалби на АСК, нито по основателността на съдържащите се в тях идентични оплаквания по отношение правилността на всяка от двете атакувани с тях части на въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че след като и двете жалби на АСК /частна и касационна/ са постъпили в съответните преклузивни срокове по чл. 275, ал. 1 ГПК и по чл. 283 ГПК и са подадени от една и съща надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, до разглеждане по същество следва да бъде допусната всяка една от тях, но по различни съображения, които по-конкретно се свеждат до следното:
1. По частната жалба на АСК срещу имащата характера на прекратително определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК част от въззивното решение:
Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК /във вр. с ал. 1, т. 1 на същия законов текст/, на обжалване пред ВКС подлежат преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения, постановени от въззивната инстанция – без при това да се изисква наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложното поле на този инстанционен контрол. Ето защо частната жалба на АСК срещу имащата характера на прекратително определение част от въззивното решение ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба на АСК е частично основателна.
За да прекрати частично въззивното производство по исковете на АСК с правно основание по чл. 135 ЗЗД, както и по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, Великотърновският апелативен съд е приел, че по отношение както на страните по първата покупко-продажба /от 3.ІV.2001 г./, така и по отношение на тези по сделката от същия вид /продажбата от 13. Х.2003 г./ с предмет процесната книжарница, а именно Н. и Е. А. от гр. В. и, съответно, Е. С. Хр. С. и съпругата му В. Ст. С. от гр. Е., тези искови претенции се явявали процесуално недопустими, след като последните четирима не били пасивно легитимирани, за да могат да отговарят по тях, „щом възмездно са придобили същия недвижим имот преди да е била надлежно вписана исковата молба”, подадена от настоящия касатор, а и никога не са имали качеството на купувачи по приватизационната продажба от 2.VІ.1998 г., чието разваляне АСК е претендирала на основание неизпълнено задължение, поето обаче от първия приобретател В. Н. , солидарно със съпруга й М. С. Н. Допълнителният аргумент на решаващия съд в тази насока /стр. 11 от атакуваното решение/ е бил в смисъл, че „съгласно чл. 135 ЗЗД ответник по този иск е само длъжникът, който с разпоредителните си действия е увредил кредитора…”.
На първо място, този правен извод на въззивната инстанция е незаконосъобразен по отношение прекратяване на въззивното производство спрямо ответниците Н, защото те са приобретатели по първата нотариално оформена продажба на процесната приватизирана книжарница от дата 3.ІV.2001 г. Несъмнено е, по арг. от текста на чл. 135, ал. 1, изр. 3-то ЗЗД, че евентуалното прогласяване по този исков ред на относителната недействителността на същата продажба, не би засегнало правата, които „трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността”. Съгласно правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД обаче, изискващо в процесния случай наличието на знание за увреждането „у лицето, с което длъжникът е договарял”, пасивно легитимирани да отговарят по иска на АСК с това правно основание са били не само първоначалните приобретатели-съпрузи по приватизационната сделка от 2.VІ.1998 г. /Н. /, а и техните съконтрахенти по сключения на 3.ІV.2001 г. във формата на нот.акт договор за продажба: Н. С. А. и Е. Ю. А. от гр. В. Т. Последните очевидно не са имали качеството на „трети лица”, за да може да се обсъжда евентуалната тяхна добросъвестност при осъщественото възмездно придобиване, но са договаряли пряко с длъжниците по процесния приватизационен договор.
На второ място, незаконосъобразен се явява и изводът на Великотърновския апелативен съд за прекратяване на производството по иска на АСК с правно основание по чл. 135 ЗЗД и спрямо последните двама приобретатели на приватизираната книжарница от 13. Х.2003 г., а именно Е. С. Хр. С. и съпругата му В. С. С.. Въпрос по съществото на спора, въведен с този установителен иск, е това дали тези ответници са „добросъвестни трети лица”, както и това дали приобретатели се явяват непременно и двамата или само съпругът-Е. , доколкото той е бил посочен като единствен купувач на този „търговски обект” в нот. акт № 41, т. ІІІ, рег. № 2* по нот. дело № 423 от 13. Х.03 г. /по арг. от т. 1 на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2 от 2001 г. на ОСГК на ВКС/.
Неоснователна обаче е частната жалба на АСК досежно прекратяване на въззивното производство по нейния иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД спрямо ответниците Н. С. А. и съпругата му Е. Ю. А. – двамата от гр. В. Т. , както и по отношение ответниците Е. С. и съпругата му В. С. С. – двамата от гр. Е.. Последните четирима не са страна-купувач по приватизационната сделка от 2.VІ.1998 г., чието разваляне в случая А. е претендирала, твърдейки, че тъкмо купувачката по този договор /В. Т. Н. от гр. В. Т. / не е изпълнила поетото по т. 11, предл. 2 свое задължение „да не извършва продажба на обекта в продължение на 5 /пет/ години от изплащането му”.
2. По касационната жалба на АСК срещу частта от въззивното решение, с която са били отхвърлени обективно и субективно съединените й искове по чл. 135 ЗЗД /само срещу ответниците В/, по чл. 108 ЗС и, съответно, по чл. 88, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С постановеното от Великотърновския апелативен съд решение е бил разрешен същественият материалноправен въпрос досежно естеството на предмета, а оттам и на страните по т.нар. Павлов иск на плоскостта на неизпълнението при приватизационните договори, когато освен присъщите задължения на купувач, приобретателят по този вид сделки поема и допълнителни, специфични по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ задължения, имащи ex lege по-общи социални функции и цели спрямо държавата, като отчуждител, свеждащи се до временна неотчуждаемост на приватизираните обособени части, независимо от своевременно извършеното заплащане на тяхната цена от купувачите.
В случая е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосноваваща наличието на приложно поле на касационното обжалване, тъй като възприетото от въззивната инстанция разрешение се оказва в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 135 ЗЗД, която еднопосочно е в смисъл, че титулярът както на паричното, така и на непаричното вземане, може да води П. иск: Р. 2-1964-ОСГК, а също и ППВС № 1/29.ІІІ.1965 г., докато въпрос на активната материалноправна легитимация и оттам – на основателността на исковата претенция с правно основание по чл. 135 ЗЗД, е това дали едно конкретно лице има качеството кредитор.
С оглед всичко изложено ще следва да бъде допуснато обжалване пред ВКС на решението на Великотърновския апелативен съд, предмет на касационната жалба на А. за с. к. , след като същото бъде отменено в частта му, имаща характера на прекратително определение, но само досежно отменителния иск по чл. 135 ЗЗД касателно участието като ответници по него на съпрузите Н. и Е. А. от гр. В. Т. , както и на Е. С. Хр. С. /в това му качество/ и съпругата му В. С. С.. В частта му досежно прекратяване на производството по конститутивния иск с правно основание по чл. 97, ал. 3 ЗЗД спрямо тези четирима ответници, прекратителното определение на Великотърновския апелативен съд ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 102 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 22.V.2008 г., постановено по т. д. № 139/08 г., В ИМАЩАТА ХАРАКТЕРА НА ПРЕКРАТИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НЕГОВА ЧАСТ, отнасяща се до участието в процеса по иска с правно основание по чл. 135 ЗЗД на първоначално конституираните като ответници Н. и Е. А. от гр. В. Т. , както и на ЕТ. С. Хр.- С. и съпругата му В. С. С. – двамата от гр. Е..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 22.V.2008 г., постановено по т.д. № 139/08 г. В ИМАЩАТА ХАРАКТЕРА НА ПРЕКРАТИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НЕГОВА ЧАСТ, отнасяща се до преустановяване участието в процеса на Н. и Е. А. от гр. В. Т. и на Е. С. Хр. С. и В. С. С. – двамата от гр. Е., в качеството на ответници по конститутивния иск на А. за с. к. с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, имащ за предмет разваляне на приватизационна продажба от 2.VІ.1998 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 22.V.2008 г., постановено по т. д. № 139/08 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение от Търговската колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 597 по описа за 2008 г.