3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 19.09.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3147 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Производството е образувано по молба на [фирма] за отмяна на решение от 19.04.2005г. по гр.д.№1095/2004г. на Софийския апелативен съд и решение №3021/20.04.2006г. по гр.д.№1890/2005г. на състав на Четвърто ГО на ВКС, с което е оставено в сила решението на Софийския апелативен съд по гр.д.№1095/2004г., с което е признато за установено по отношение на [фирма], че Т. Г. С., Т. И. С., П. Д. Ц. и М. Д. Ц. са собственици по силата на чл.1 ЗВСОНИ на недвижим имот с площ от 3940кв.м., очертан със зелен цвят и по букви АБВГ по скицата към заключението на в.л.В. Я. от 13.04.2001г., който се намира в [населено място], [улица] е част от бивш имот пл.№7 в кв.7, кад.лист 293 по плана на бивш Индустриален квартал от 1956г., а понастоящем е част от имот пл.№29, кв.5 по кадастрални планове на [населено място], м.НПЗ“Х. Д.“ от 1985 и 1995г. и за осъждане на основание чл.108 ЗС на [фирма] да предаде владението на имота. С молбата за отмяна се поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а именно решение №8605/11.07.2016г. по адм.д.№12066/2015г. на ВАС, Второ отделение, което според молителя установява съществено за делото обстоятелство, а именно наличието на законен строеж върху процесния имот, което представлява реална пречка за реституция.
Ответниците по молбата М. Д. Ц., П. Д. Ц., Ц. Н. С. /наследник по закон на починалия на 10.12.2010г. Т. И. С./, М. Т. С.-К. /наследник по закон на починалия на 10.12.2010г. Т. И. С./, Р. К. С. /наследник по закон на починалата на 11.10.2009г. Т. Г. С./ и Б. К. М. /наследник по закон на починалата на 11.10.2009г. Т. Г. С./ изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичането на предвидения в закона срок.
Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от [фирма] молба за отмяна, приема следното:
Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, навеждането на които е ограничено и с посочените в разпоредбата на чл.305 ГПК срокове. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде подадена в 3-месечен срок от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. А когато решението е постановено при действието на ГПК от 1952г./отм./, следва да бъде извършена преценка и за спазването на предвидения в чл.232, ал.1 ГПК от 1952г./отм./ пределен едногодишен срок – според даденото от ОСГТК на ВКС в т.8 на ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. тълкуване на разпоредбата на чл.305 от сега действащия ГПК, молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952г./отм./, подадена при действието на ГПК/ДВ.бр.89 от 2007г., в сила от 01.03.2008г./ е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./.
В случая решението, отмяна на което се иска, е постановено на 20.04.2006г. при действието на ГПК от 1952г./отм./ и предвиденият в чл.232, ал.1 ГПК/отм./ едногодишен срок е изтекъл на 20.04.2007г., т.е. преди влизане в сила на сега действащия ГПК. Поради това следва да се приеме, че подадената на 05.10.2016г. при действието на ГПК /ДВ.бр.89/2007г., в сила от 01.03.2008г./ молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение от 19.04.2005г. по гр.д.№1095/2004г. на Софийския апелативен съд и решение №3021/20.04.2006г. по гр.д.№1890/2005г. на състав на Четвърто ГО на ВКС, с което е оставено в сила решението на Софийския апелативен съд по гр.д.№1095/2004г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от В. П. В., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. Д. Ц., П. Д. Ц. сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски, на М. Т. С.-К. сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски, на Р. К. С. и Б. К. М. сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: