Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
София 20.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 917/2009 година.
Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Я. Г. от с. Д. извор, Пловдивска област срещу решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 28/2009 год., с което са отхвърлени исковете му за присъждане на сумата 1005 лв. обезщетение за неизползван отпуск за периода 2000 – 2006 г., лихва върху дължимата сума в размер на 208.38 лв. и искане за вписване в трудовата му книжка на прекратяването на трудовото правоотношение и прослужения трудов стаж.
Ответникът по жалбата Н. ч. ”П”, с. Д. извор не е взело становище по жалбата.
След проверка, касационният съд счита жалбата за основателна..
Решаващият съд е отхвърлил исковете като неоснователни, тъй-като ищецът Г не е установил и доказал съществуването на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, а това обстоятелство е основанието на претенциите му за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск и за вписване на данните в трудовата му книжка. Изводът е необоснован и в противоречие на процесуалните правила. Още с исковата молба ищецът е заявил, че ответникът – работодател е отказал да му връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки че е бил уволнен по инициатива на работодателя. Тези факти не са били оспорени от ответника. При това положение съдът не е имал основание да възлага на ищеца доказателствената тежест относно прекратяването на трудовия договор. Чл. 335, КТ изисква писмено удостоверяване на прекратяването на трудовия договор и определя момента на прекратяването за отделни хипотези, но в случая това действие следва да бъде извършено на работодателя, който е подчинен на изискването по чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения. Като не е отчел особеностите на конкретния случай, съдът е отхвърлил претенциите на ищеца, или фактически се е произнесъл в полза на ответника – работодател, позовавайки се на неговите неправомерни действия..
Въззивният съд е нарушил чл. 269 ГПК, който ограничава предмета на произнасянето му до заявеното във въззивната жалба. Народно ч. „П” е обжалвало първоинстанционното решение, с което са били уважени исковете на Г. , с възражението, че той е работил на четирачасов работен ден, поради което дължимото му се обезщетение за неизползван отпуск е в размер на 873.68 лв., мораторната лихва е 181.40 лв. и в трудовата му книжка следва да се впише трудов стаж, изчислен на база на непълен работен ден. По тези въпроси решаващият съд не е изложил съображения, както изисква чл. 235, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, т. е. не се е произнесъл изчерпателно по предмета на спора
Следва да бъде отменено въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане на окръжния съд, в което производство следва да се съберат доказателства, вкл. счетоводна експертиза по относимите за спора въпроси – наличие или липса на писмена заповед за прекратяване на трудовия договор, дата на връчването й на ищеца, продължителност на работното време по трудовия договор между страните и други.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 26. 2. 2009 г. по гр. д. № 28/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: