3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 504 /2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
С определение № 247 от 03.05.2011 год., по в.ч.т.д.№ 73/2011 год. Русенският окръжен съд, по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл. 78, ал.5 ГПК е изменил определението си с № 118/14.03.2011 год., по горепосоченото дело, в частта му относно деловодните разноски, като на осн. чл.78, ал. 5 ГПК е редуцирал същите до размера на сумата от по 414 лв., вместо първоначално присъдените от по 3 27043 лв. на всеки един от ответниците по молбата, като е оставил без уважение молбата на [фирма], [населено място] в останалата и част – за минимален размер деловодни разноски от по 364.02 лв..
По съображения, че производството по чл.248, ал.1 и сл. ГПК е продължение на вече образуваното производство по делото, по което са присъдени разноските, чието изменение се иска, без уважение е оставена и молбата на [фирма] и на В. Г. И. за разноски за същото това производство.
Недоволни от съдебния акт на Р. са останали [фирма], гр. Р. и В. Г. Д., които са го обжалвали, всеки един самостоятелно, с оплакване за неправилност, излагайки съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
От ответника по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е постъпило становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество- неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, след преценка левовата равностойност на заявеното по реда на чл.417, т.9 ГПК вземане на кредитора – молител в производството по чл.248, ал.1 ГПК, правната сложност на делото, образувано по частната жалба на последния и разпореденото от чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е приел за основателна заявената по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК молба на [фирма], [населено място], с която е поискано изменение на първоначално присъдените на настоящите частни жалбоподатели деловодни разноски, чрез редуцирането им, поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Определението е правилно.
Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че предвид правната и фактическа сложност на делото и осъществените от процесуалния представител на настоящите частни жалбоподатели процесуални действия в производството по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК заплатеното възнаграждение на същия в размер на сумата от по 3 270.43 лв. за всеки от тях, се явява прекомерно по см. на чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъде редуцирано.
Обстоятелството, че при определяне намаления размер на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на [фирма], гр. Р. В. Г. Д. въззивният съд е съобразил законовото изискване на чл.7, ал.1, т.7 , във вр. с чл.7, ал.5 от цитираната Наредба, изключва основателността на подадената частна жалба.
Следва да бъде споделено, като основано на закона и изразеното от въззивния съд разбиране, че доколкото производството по чл.248, ал.1 и сл. ГПК не е ново самостоятелно производство, то за осъществената в същото правна защита и съдействие на ответната по молбата страна не следва да се присъждат деловодни разноски за ползвана адвокатска защита. Като продължение на вече възложената на пълномощника на страната защита в производство по делото, по което са присъдени първоначалните разноски, чието изменение се иска, включително и заплатения за същата адвокатски хонорар, производството по чл.248, ал.3 ГПК не се явява ново законово основание за заплащане на друго, допълнително адвокатско възнаграждение само за това производство, както правилно е преценил и Р..
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция искането на частните жалбоподатели за присъждане на направените в производството пред ВКС деловодни разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, по арг. от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Русенския окръжен съд определение № 247 от 03.05.2011 год., по в.ч.т.д.№ 73/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: