5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
С., 03.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.01.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 286/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. К. от [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 253 от 11.11.2011 год., по възз.т.д.№ 372/2011 год., с което е обезсилено решение № 38 от 01.02.2011 год., по т.д.№ 89/2009 год. на Разградския окръжен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.74 , ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че с влизане в сила на присъдата по НОХД № 733/2008 год. на ТОС , с която ищецът е лишен за срок от пет години от правата по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК – да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на ЮЛ и на това основание той вече не би могъл да бъде възстановен като управител на ответното ТД, то за него липсва правен интерес да иска отмяна на решението на ОС на съдружниците от 11.09.2009 год. за освобождаването му като управител и избиране на нов управител, независимо от наличието или не на нередовност в процедурата по неговото свикване и провеждане.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 , т.1-т.3 ГПК.
Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на определените като значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, които групирани в 6 точки, всъщност се свеждат до наличието на правен интерес за ищеца, като съдружник в ответното ТД [фирма], [населено място] да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от ОС на съдружниците решения, свързани с управлението на ЮЛ- търговец и освобождаването му като управител на същото, когато след датата на исковата молба е налице влязла в сила присъда, лишаваща го от правата по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК и дали качеството му на съдружник към датата на предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е достатъчно, за да обоснове активната му материално-правна легитимация, както и допустимостта на заявената искова претенция, предвид конститутивния характер на същата.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на ВКС : № 74/14.07.2011 год., по т.д.№ 633/2010 год. на І-во т.о.; № 128/19.11.2009 год., по т.д.№ 269/2009 год. на І-во т.о.; № 46/22.04.2010 год., по т.д.№ 500/2009 год. на ІІ т.о. и ТР № 1/ 06. 12.2002 год., по т.д.№ 2/2002 год. на ОСГК.
Основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е мотивирано с различно застъпеното, спрямо възприетото в обжалвания съдебен акт становище, в решения на ВКС: № 145 от 21.03.2005 год., по т.д.№ 524/2004 год. на І т.о.; № 1121/2005 год., по т.д.№ 425/2005 год. на ІІ т.о.; № 1225/ 27. 06. 2002 год., по гр.д.№2291/2001 год. на V-то г.о.; № 1556 от 10. 01.2001 год., по гр.д.№ 972/2000 год.; № 250/31.03.2000год., по гр.д.№ 1329/99 год.; № 1069/29.06.99 год., по гр.д.№ 127/99 год. на V-то г.о., както и в решение на Великотърновския апелативен съд № 223 от 18.07.2005 год. , по възз.гр.д.№ 213/2005 год..
Селективният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят поддържа единствено по отношение на въведения като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, дали правото на иск и активно-правната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ се влияе от последващи факти и съдебни актове, настъпили след датата на провеждане на ОС, чиито решения са атакуват.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен конститутивния иск на Д. В. К., основан на чл.74, ал.1 ТЗ, срещу [фирма], [населено място] – за отмяна на решенията на ОС на съдружниците от 11.09.2009 год.- за освобождаване на ищеца, като управител на ответното ЮЛ- търговец и за избор на нов управител, в лицето на инж.А. М. А., въззивният съд е приел, че същият е недопустим, поради отсъствие на правен интерес за от търсената с този иск защита. Изложени са съображения, че доколкото с влязла в сила присъда от 26. 02.2010 год. на Търговищкия окръжен съд № 263/28.04.2009 год., по НОХД № 733/ 2008 год. Д. В. К. е лишен от срок за пет години от правото да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на ЮЛ, на осн. чл.202, ал.3 НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК , то същият не би могъл да бъде възстановен като управител на ответното ЮЛ до 2015 год., дори и при евентуално уважаване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ. Поради това, преценен така нововъзникналият факт, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, дава основание да се приеме, че в случая исковата претенция на ищеца е лишена от правен интерес – положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно.
Що се касае до атакуваното решение на ОС на съдружниците в ответното ТД от горепосочената дата, в частта му по т.2 – за избора на нов управител, то същото е свързано с първото решение, поради което, според решаващите мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, липсващия правен интерес за ищеца обхваща и него.
Следователно от решаващите мотиви в обжалваното решение на Варненския апелативен съд се налага правен извод, че значим за изхода на делото се явява единствено поставеният от касатора въпрос на процесуалното право, свързан с допустимостта на предявения иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, а именно: „Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?”, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия този правен въпрос е осъществено и поддържаното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид разрешението дадено със служебно известното на настоящия съдебен състав решение на І- во т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК № 21 от 25. 03. 2013 год., по т. д.№ 290/2012 год.. Обстоятелството, че според прието с него разрешение винаги, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице правен интерес от предявяване на конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг път на защита, за да постигне целената правна промяна, като предмет на същия не са правните последици, в които се състои търсената с него защита на страната, сочи, че е налице визираното противоречие с практика на ВКС, имаща задължителен характер- арг. от т.2 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
За разглеждане на касационната жалба по същество касаторът следва да внесе допълнителна държавна такса, която съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на сумата 15.00 лв. и в който смисъл следва да бъдат дадени конкретни указания на последния.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288, ал.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 253 от 11.11.2011 год., по в.т.д.№ 372 / 2011 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 15.00 лв./ петнадесет лева/, като в същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на определения срок и внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: