О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 376 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 229 от 14.01.2016г., постановено по ч. гр. д. № 1032/2015г. от Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава определение № 8386 от 06.11.2015г. по гр.д. № 1753/2015г. на Районен съд – Благоевград за прекратяване на производството по подадена от касатора искова молба, поради неотстраняване на нередовност на същата – непосочване на адреса на ответника И. В..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като в срока за изпълнение на указанията на съда по негово искане му е издадено удостоверение, което да му послужи пред Общинската администрация в Б. за извършване на справка в Н. база данни „Население” относно настоящия адрес на ответника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че задължение на ищеца-настоящ касатор е да посочи адрес на ответника, в каквато насока са указанията на районния съд, който изрично е указал, че при неизпълнението им, производството ще бъде прекратено. В едноседмичният срок по чл.129, ал.2 ГПК ищецът е направил искане за издаване на съдебно удостоверение, което е уважено, но то не е било получено от ищеца, нито е внесена дължимата държавна такса за него. Това разпореждане на съда не подлежи на обжалване и не съществува задължение на съда да връчва препис от същото на молителя, като в тежест на ищеца е било да провери, дали молбата му е уважена. Възивната инстанция е счела, че при направено доказателствено искане в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, при уважаването му не може да удължи срока за изпълнение на указанията с необходимото време за представяне на доказателството, тъй като съгласно чл.63, ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени само по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им и при наличие на уважителни причини, като двете предпоставки трябва да са налице кумулативно. Ищецът не е направил искане за удължаване на срока, а съдът не може служебно да удължава процесуални срокове. Въз основа на това е прието, че доводите на частния жалбоподател за нарушение от първоинстанционния съд на принципа на служебното начало по чл.7 ГПК са неоснователни.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса, дали след като уважи доказателствено искане на ищеца, свързано с отстраняване на нередовност на искова молба, представляваща непосочване на адрес на ответника, съдът следва да определи подходящ срок за събиране по делото на съответното доказателство, имащо значение за преценка редовността на исковата молба.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Формулираният от частния касатор въпрос за даване на срок от съда за събиране на допуснато доказателство не е обуславящ изхода на спора, тъй като решаващият за изхода на спора мотив във въззивния акт е друг и е свързан с необходимостта от подаване на молба по чл.63, ал.1 ГПК за удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда във връзка с констатираната нередовност на исковата молба, каквато в случая безспорно не е подадена. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК касационния контрол на обжалваното определение не може да бъде допуснат.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 229 от 14.01.2016г., постановено по ч. гр. д. № 1032/2015г. от Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.