Решение №227 от 7.4.2017 по гр. дело №952/952 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 227

гр. София, 07.04.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2205 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. срещу решение №224 от 05.07.2016 г. по в.т.д.№306/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е обезсилено решение №26 от 15.03.2016 г. по т.д.№121/2015 г. на ОС Хасково, с което по предявен от М. С. П. срещу [фирма] иск по чл.71 от ТЗ, са отменени решения, обективирани в протокол от 12.10.2015 г. на [фирма], едноличния собственик на капитала на [фирма] и е прекратено производството по предявения иск.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1, евентуално по т.2 от ГПК: 1. За задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба и за действията, които следва да предприеме въззивният съд, когато констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а искът е насочен срещу друго лице. 2. Наличието на правен интерес, изразяващо се в неблагоприятно въздействие върху правната сфера на акционера, чрез непосредственото й засягане, съставлява ли положителна процесуална предпоставка при предявяване на конститутивен иск по чл.71 от ТЗ.
Ответникът по касация – [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед наведените в исковата молба доводи – че взетите от изпълнителния директор на ответното АД обжалвани решения са по въпроси, които са от компетентност на общото събрание на дружеството и с оглед отправеното до съда искане – за отмяната на тези решения, е предявен конститутивен иск по чл.71 от ТЗ, за който обаче за ищцата не съществува правен интерес, тъй като тя не се търси законоустановена защита на нейни управителни, контролни и защитни права спрямо ответното АД, а способът за атакуване на посочените решения е предявяване на иск за установяване на нищожността им, какъвто не е предявен.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по първия от поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси. Същият, предвид установената от въззивния съд нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствието между обстоятелствената й част, съдържаща твърдения за нищожност на решенията, поради липса на компетентност за вземането им и петитума на молбата, в който е формулирано искане за тяхната отмяна, а не за признаване на нищожността им, съобразно разрешенията в т.1 и т.2 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, е обусловил правната воля на съда, като от друга страна е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид несъобразяване на въззивния съд с актуалните, съобразно т.5 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, дадени в т.4 на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, за дължимите от въззивния съд процесуални действия, при констатирани от него за пръв път нередовности на исковата молба, извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а искът е насочен срещу друго лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №224 от 05.07.2016 г. по в.т.д.№306/2016 г. на АС Пловдив.
УКАЗВА на М. С. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар