О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№227
София, 5.03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3324 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Д., представлявана от кмета Д. Н. , приподписана от юриск. Владислава П. , против решение № 89 от 08.05.2008 г., постановено по гр.д. № 89 по описа за 2008 г. на Д. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 92 от 23.11.2007 г. по гр.д. № 452/2006 г. на Д. районен съд, с което са уважени предявените искове от община Д. срещу ПК”З” гр. Д., с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, чл. 108 ЗС и обусловения от него иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, за признаване за установено по отношение на ответната кооперация, че ищцовата община е собственик на недвижим имот – УПИ *, в кв. 47 по плана на ЖК”Б”, гр. Д., с площ 4281 кв.м, за осъждане на ПК”З” да предаде владението върху част от посочения по-горе имот с площ от 114 кв.м, върху която е изградена едноетажна сграда със стоманена конструкция-магазин за хранителни стоки, състоящ се от търговска зала, складово помещение със самостоятелен вход и заведение за обществено хранене, състоящо се от бирария, търговска зала, кухня, склад и санитарен възел и 60 кв.м прилежащ терен към същата от южната й страна и е отменен нотариален акт № 61, т. ХV от 29.10.1997 г., н.д. № 7303/1997 г. на нотариуса при ДРС, поправен с н.а. № 88, т.І, от 14.10.1999 г., н.д. № 221/1999 г. на нотариус с № 175 и е прекратено производството по делото като недопустимо.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГП. , жалбоподателят сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГП. и прилага тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 653 от 06.04.1999 г. по гр.д. № 348/1998 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1* от 10.05.1996 г. по гр.д. № 519/1995 г. на ВС, ІV г.о., решение № 1* от 24.07.2002 г. по гр.д. № 1452/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 340 от 10.03.2005 г. по гр.д. № 2860/2003 г. на ВКС, ІV г.о., за които счита, че имат доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба ПК”З” гр. Д., не изразява становище по жалбата и по основателността на искането за допускане разглеждането й в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГП. , подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГП. – въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГП. копия от решения на ВКС и тълкувателно решение на ОСГК на ВС, както и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГП. следва същественият правен въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – П. на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на О. събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, макар и “трайно установена” или “преобладаваща”, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от община Д. срещу ответната кооперация искове – установителен иск за собственост върху процесния терен, ревандикационен иск по отношение на част от него/застроената/ и за отмяна в тази част на констативен нотариален акт за собственост в полза на ответника, са процесуално непустими, тъй като за ищцовата община л. правен интерес от предявяването им, а тя би защитила интересите си с негаторния иск по чл. 109 ЗС.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос от една страна е за правната квалификация на заявените претенции, с твърдението, че въззивният съд неправилно ги е квалифицирал и поради тази причина е приел исковете за недопустими и е прекратил производството по тях, и от друга страна относно правната характеристика на иска по чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост/Д. В., бр. 26/2000 г./, е съществен. Този въпрос се отнася до задължението на съда да постави точна правна квалификация на заявените претенции и е относим към преценката налице ли е фактическият състав на така заявените претенции, в т.ч. кои искове са недопустими, поради липса на правен интерес и относим ли е този извод по отношение на осъдителните искове и т.н., в която връзка е представена и цитираната по-горе практика на ВС и ВКС.
Налице е решен от въззивния съд материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, който е съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГП. – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 08.05.2008 г., постановено по гр.д. № 89 по описа за 2008 г. на Д. окръжен съд.
Указва на община Д., представлявана от кмета Д. К. Н. , в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 155 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГП. , като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: