О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 18.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3850/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № VІ- 102 от 09.06.2016 г. по в.гр.д. № 964/2015 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 503 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 6830/2014 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от А. Л. Б. против К. Д. Т.-З. и С. К. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят създаденото от тях незаконосъобразно състояние, създаващо пречки за използване на собствения на ищцата недвижим имот-апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, като премахнат извършеното от първия ответник преустройство и възстановяват засегнатите от преустройството общи части на сградата в предишното им състояние, както следва: да премахнат преустройството, изразяващо се в демонтиране на покрива и изграждане на нова покривна конструкция, като премахнат новоизградения покрив и възстановят съществуващия покрив в състоянието му преди демонтажа; да премахнат изпълненото надстрояване над съществуващата източна калканна стена по наклона на покривния скат в зоната между северната фасада и стената между дневната и кухнята по наклона на покривния скат; да премахнат извършеното надстрояване над съществуващата източна стена над кухнята по наклона на покривния скат в зоната между северната фасада и фасадата на дневната; да премахнат изпълненото надстрояване с тухлена зидария с височина 1 м над съществуващата северна фасада на кухнята и банята ; да премахнат извършеното задигане на северния скат на покрива спрямо съществуващия скат преди строежа и увеличаването на дължината му по наклона; да премахнат изпълнената капандура с два прозореца в южния скат в източната му част; да премахнат изпълнението на второ междинно ниво с дървена конструкция в дневната вестибюла; да премахнат покритието от керамични керемиди с един пласт битумна мушама с посипка и възстановяват покритието на покрива с керамични керемиди.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. М. О. като пълномощник на ищцата А. Л. Б.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1, т.1 ГПК са поставени няколко правни въпроса, за които касаторката поддържа, че са обуславящи изхода на спора и осъществяват предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване: 1/Реализирането на отговорността по чл. 45 ЗЗД изключва ли възможността за защита на вещното право върху увредената вещ по реда на чл. 109 ЗС. 2/ Следва ли въззивния съд да прояви активност, с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, като събере сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства. 3/ Задължен ли е съдът, съобразно установения в чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на служебно начало и установения в чл. 10, ал. 1 ГПК принцип за установяване на истината, да съдейства на страните за пълното изясняване на делото от фактическа страна и за попълването му с всички нужни за целта доказателства. Длъжен ли е съдът, по силата на служебното начало и принципа за установяване на истината, да изследва наличието на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и в случаите, когато страната е основала искането си за допускане на ангажирани пред първата инстанция доказателства на хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, но не е обосновала в достатъчна степен конкретните процесуални нарушения, препятствали тяхното събиране в производството пред първата инстанция. 4/ Длъжен ли е въззивният съд в изпълнение на принципа за служебното начало и съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК да укаже на страната – ищец по делото, че за сочените факти не представя доказателства. Важи ли правилото на чл. 266, ал.3 ГПК за допускане на свидетелите, които не са били допуснати в първоинстанционното производство, щом като разпитаните свидетели не са установили спорните обстоятелства, като съдът даде указание на заинтересовата страна. Позовава се на решение № 215/26.05.2011 г. по гр.д. № 874/2010 г. на ВКС, I г.о.; решение № 20/28.04.2010 г. по гр.д. № 4/2009 г. на РС Бяла Слатина; решение № 341/02.07.2010 г. по гр.д. № 177/2010 г. на ВКС, II г.о.; решение № 72/09.07.2012 г. по гр.д. № 398/2011 г. на ВКС, II т.о. и решение № 287/01.10.2013 г. по гр.д. № 984/2012 г. на ВКС, IV г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица]. Ищцата е собственик на жилище, находящо се на третия етаж, а ответниците притежават жилище на четвъртия /мансарден/ етаж, разположено над жилището на ищцата. През 2007 г. ответникът К. Т. предприел реконструкция на притежаваното от него жилище. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че частично е бил премахнат покрива на сградата, като в частта му над апартамента на ищцата покривът е бил изцяло демонтиран, включително и дървената му конструкция; над съществуващата източна калканна стена е изпълнено надстрояване по наклона на покривния скат в зоната между северната фасада и стената между дневната и спалнята; над съществуващата източна стена на кухнята е извършено надстрояване по наклона на покривния скат в зоната между северната фасада и фасадата на дневната; над съществуващата северна фасада на кухнята и банята е изпълнено надстрояване с височина 1 м, в резултат на което височината на тези помещения е увеличена от 1.20 м на 2.20 м; северният скат на покрива е бил задигнат спрямо съществуващия преди строежа и неговата дължина по наклона се е увеличила; в източната част на южния скат е изпълнена капандура с два прозореца; в дневната и вестибюла е изпълнено второ междинно ниво с дървена конструкция; покритието от керамични керемиди на покрива е заменено с един пласт битумна мушама с посипка. Според експертизата, извършените СМР не са довели до компрометиране на строителните елементи на сградата, а съществуващите пукнатини по мазилката на тавана на банята в жилището на ищцата най-вероятно са се получили от динамичните товари по време на изграждането на покрива и движението на строителните работници. Вещото лице е установило, че в жилището на ищцата и в общите части на сградата няма течове, а само следи от стара влага, която се е появила в процеса на реконструкция на покрива, който вече е напълно завършен.
По делото е установено също, че с решение по в.гр.д. № 1855/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд ответниците К. Т.-З. и С. К. Т. са осъдени на основание чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на А. Б. сумата 3 605 лв., представляваща обезщетение за имуществени вследствие извършеното преустройство на жилището им, изразяващи се в насени повреди на жилището й-течове, влага, мухъл, подкожушване на мазилката, запушване на канализационни щрангове и др., както и сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради лишаването й от нормално живеене в жилището й, които суми са платени от ответниците. Не е установено ищцата да е отстранила тези повреди.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че констатираните в жилището на ищцата щети не са нововъзникнали след влизане в сила на решението по чл. 45 ЗЗД и не са в пряка причинна връзка с извършената от ответниците реконструкция на покрива. Течовете, причинили влага и мухъл в жилището, са възникнали в процеса на реконструкция на покрива през времето, през което същият е бил открит. Към настоящият момент покривната конструкция е напълно завършена, покривът е покрит и от него няма течове, а доколкото вещото лице е установило наличието на минимално по размери петно от влага в имота на ответниците, то същата е причинена от замърсяване на воронката, която отвежда дъждовните води към северната фасада на сградата и за отстраняването й не е необходимо премахване на извършеното преустройство и възстановяване на предишното състояние на покривната конструкция, а периодична профилактика на воронката и на отвеждащите водосточни тръби. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил предявеният негаторен иск.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, тъй като същите не са обуславящи изхода на спора. Въпросът дали реализирането на отговорността по чл. 45 ЗЗД изключва възможността за защита на вещното право върху увредената вещ по реда на чл. 109 ЗС се основава на превратна инрепретация на изложените от въззивния съд мотиви във връзка със значението на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1855/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд за основателността на претенцията по чл. 109 ЗС. Въззивният съд не е приел, че ангажираната по реда на чл. 45 ЗЗД деликтна отговорност на ответниците за поправяне на причинените от тях вреди в жилището на ищцата при осъществяване реконструкцията на покрива и на собственото им жилище изключват защитата чрез негаторен иск срещу създаденото в резултат на извършените СМР ново състояние, за което се твърди да смущава или пречи на нормалното упражняване на правото й на собственост. Влязлото в сила решение, с което е уважен искът на жалбоподателката по чл. 45 ЗЗД, е обсъждано само с оглед установяване на фактическото състояние в имота й в процеса на извършване на СМР и към момента на предявяване на иска по чл. 109 ЗС, когато покривът вече е завършен и покрит, за да се прецени дали и след приключване на реконструкцията е налице засягане, смущаване или увреждане на правото й на собственост. При съпоставка на установените в производството по чл. 45 ЗЗД повреди в жилището, за които на ищцата е било присъдено обезщетение, с констатираните от вещото лице по настоящото дело, извършило оглед в имота в присъствието на страните, въззивният съд е направил извод, че с окончателното завършване на покривната конструкция нарушението на правото на собственост е преустановено, а създаденото в резултат на извършената реконструкция ново състояние не създава пречки за нормалното и спокойно упражняване на правото на собственост на ищцата- няма нови течове, влага, мухъл.
Не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и останалите процесуалноправни въпроса, повдигнати в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Значението им за изхода на спора се обосновава от касаторката с това, че поради отказ на съда в двете инстанции да допусне изслушване на повторна съдебно-техническа експертиза, е останало неизяснено обстоятелството дали и след 21.11.2013 г. жилището й се наводнява при дъжд в резултат на изпълнените от ответниците СМР. Въпросът дали щетите в жилището на ищцата са се появили след приключване на ремонтните дейности по покрива или в предходен момент, когато покривът за известен период от време е бил разкрит, е фактически и за изясняването му не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал.1 ГПК, налагащи назначаване на съдебна експертиза. Съдът може и сам да прецени дали се касае за нововъзникнали или за стари повреди, като извърши преценка на събраните по делото доказателства относно фактическото състояние в имота на ищцата по време и след приключване на реконструкцията на покрива и подпокривното пространство. В доклада по делото по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищцата доказателствената тежест за установяване, че извършеното от ответниците строителство пречи или смущава нормалното упражняване на правото й на собственост. Поради това поставените въпроси относно задължението на въззивния съд да допусне и събере доказателства, несъбрани в първата инстанция, в случая не могат да се приемат за обуславящи изхода на спора.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ- 102 от 09.06.2016 г. по в.гр.д. № 964/2015 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: