Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
София 18.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Г. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6767 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] К. чрез адв.Р. Т. срещу решение № 342 от 13.06.13г.по в.гр.дело № 247/13г.на Окръжен съд – Плевен.С него е отменено решение № 181 от 27.12.12г.по гр.дело № 130/12г.на Районен съд – Кнежа и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника Т. Д. Б. за сумата 5305.02 лв,представляваща начислена такса за консумирана,но незаплатена вода за периода 5.03.09г.до 27.10.11г.,ведно със законната лихва,считано от 12.04.12г.до окончателното изплащане. Излагат се съображения за недопустимост на решението,както и за неправилност на същото.Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния му представител адв.Л. счита,че не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение на основание чл.280 ал.2 ГПК,тъй като спорът е търговски и цената на иска е под 10 000 лв.Ако не се възприеме тезата му моли решението да бъде оставено в сила.
С определение № 350 от 13.03.14г.състав на Четвърто г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение,приема следното:
Неоснователно е възражението на ответника по жалбата,че въззивното решение не подлежи на касационен контрол,тъй като спорът е търговски и цената на иска е под 10 000 лв.Съгласно чл.318 ал.1 ТЗ не е търговска продажбата,която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.В случая договорът между [фирма] и наследодателя на ответника не е търговска сделка,тъй като има за предмет вещ за лично потребление /арг.от чл.110 ал.2 ЗС/ и купувачът е физическо лице.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД от [фирма] против Т. Д. Б.- единствен наследник на брат си И. Д. Б.,починал на 20.06.09г.,на чието име е открита партида към дружеството за недвижимия имот,находящ се в [населено място], [улица],за сумата 5 305.02 лв,представляваща инкасирано и незаплатено количество вода за периода от 5.03.09г.до 27.10.11г.За да отхвърли иска съдът е счел,че по делото не е доказано начисленото количество вода да е било изразходено и потребено в процесния имот,поради което и за ответника не е възникнало задължение за заплащането му.За да направи този извод съдът се е позовал на заключението на назначената техническа експертиза,която констатирала при извършения оглед на водомера липсата на метеорологична пломба,удостоверяваща резултат от метеорологична проверка,както и липсата на пломба на холендера със съответен номер,което не изключва възможността от манипулиране.
Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо,но неправилно.
Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на решението.Доводите на касатора в тази връзка са,че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск – по чл.79 ал.1 ЗЗД,а искането е да се произнесе по установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира,че решението не следва да се обезсилва като недопустимо – постановено по непредявен иск,тъй като съобразно постановени решения на ВКС по чл.290 ГПК определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона.Ако в резултат на неправилното приложение на материалния закон дадената от съда правна квалификация е неправилна,постановеното решение ще е неправилно,а не недопустимо.В този смисъл е решение № 45 от 20.04г.10г.по т.д.№ 516/09г.на ВКС,ІІ г.о.; решение № 71 от 2.02.10г.по гр.дело № 138/09г.на ВКС,ІІІ г.о.; решение № 398 от 25.05.10г.по гр.дело № 738/09г.на ВКС,ІV г.о.
В конкретния случай съдът е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС,намерила израз в ТР № 1/2001г.от 17.07.01г.на ОСГК на ВКС и т.5 от ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС,в която се приема,че при констатирани нередовности на исковата молба въззивният съд следва да я остави без движение с указания ищецът да ги отстрани и ако бъде отстранен недостатък на исковата молба,тя се счита за редовно подадена,и то с обратна сила,като по вече редовната искова молба съдът определя квалификацията на спорното право от твърденията в нея,а не от доказателствата.С оглед принципа за диспозитивното начало съдът е длъжен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения,изложени в исковата молба.В случая касационната инстанция констатира,че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитума.Вярно е,че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда,но твърденията му са,че е предявен установителен иск,докато петитумът съдържа искане за постановяване на осъдителен диспозитив.
По изложените съображения решението ще следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно указанията.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 342 от 13.06.13г.,постановено по в.гр.дело № 247/13г.на Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.