Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
София, 18 юли 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 12 април, двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Аврора Караджова
в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Пламен Петков
наказателно дело № 593 / 2013 година
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. Г. И. Й., срещу въззивна присъда от 21. 01. 2013 год., постановена по ВНОХД № 192 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана. В жалбата поддържана и в съдебно заседание от защитата на подсъдимия, е направено оплакване, че въззивния съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради което се претендира за неговата отмяна и оправдаване на подс. Й., алтернативно, за упражняване правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК.
Подс. Й. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи:
С присъда № 599 от 10. 09. 2012 год., постановена по НОХД № 686 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Видин, касатора Й. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за това, че в качеството му на длъжностно лице – управител на [фирма] – [населено място], в кръга на службата си, в условията на продължавано престъпление, чрез другиго съставил неистински частни документи – покани до Р. Г.- управител на [фирма] – [населено място] и Р. Г. – съдружник в [фирма] – [населено място], за свикване на общо събрание на дружеството, на които е придаден вид, че са подписани от Р. Г. и Р. Г. и протокол за извънредно заседание на общо събрание и дружествен договор на [фирма] – [населено място] на които е придаден вид, че са подписани от Р. Г. – управител на [фирма] – [населено място] и Р. Г. – съдружник в [фирма] – [населено място], като ги е употребил пред Окръжен съд – гр. Видин за да докаже, че е изменено правно отношение – проведено е общо събрание на [фирма] – [населено място] на което е взето решение за даване на съгласие за покупко-продажба на дружествени дялове и освобождаване на съдружник, с което са настъпили обстоятелства подлежащи на вписване и оправдан да е извършил престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Срещу постановената присъда бил депозиран въззивен протест до Окръжен съд – гр. Видин, като с определение № 115 от 23. 10. 2012 год., постановено по ВНОХД № 316 / 2012 год., по описа на този окръжен съд, производството по делото било прекратено, а самото дело – изпратено на ВКС, за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.
С определение № 154 от 19. 11. 2012 год., постановено по Ч.Н.Д. № 2001 / 2012 год. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, прекратеното ВНОХД № 316 / 2012 год., по описа на Окръжен съд – гр. Видин, било изпратено за разглеждане в Окръжен съд – гр. Монтана.
Било образувано ВНОХД № 192 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, като с атакуваната въззивна присъда от 21. 01. 2013 год., горепосочената първоинстанционна присъда № 599 от 10. 09. 2012 год., постановена по НОХД № 686 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Видин била частично отменена, като подс. Й. бил признат за виновен в това, че в качеството му на длъжностно лице – управител на [фирма] – [населено място], в кръга на службата си, на инкриминираните дата и място, чрез другиго съставил неистински частни документи – протокол за извънредно общо събрание на [фирма] и дружествен договор на [фирма], на които е придаден вид, че са подписани от Р. Г. и Р. Г., като ги е употребил пред Окръжен съд – гр. Видин, за да докаже, че е изменено правно отношение – проведено общо събрание на дружеството и взето решение за продажба на дружествени дялове и освобождаване на съдружник, поради което и на основание чл. 310, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години и оправдан да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление. В останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена.
Въззивната присъда е постановена при наличие на касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
Това е така поради следните съображения: Основателен е довода за допуснато от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с преценката на събрания по делото доказателствен материал. Въззивният съд е отбелязал, че възприема фактическата обстановка изложена от първоинстанционния съд, но при извършения анализ на събраните по делото доказателства, окръжната инстанция не е изпълнила в цялост, вменените й с разпоредбите на чл. 301 и чл. 305, ал. 3 от НПК, задължения.
Това е така защото, от материалите по делото се установява /а и така е било прието от фактическа страна и от въззивния съд/, че в процесното дружество е била налице практика, различна документация касаеща дейността му, да не бъде съставяна в присъствието на свид. Г., респективно, последните да не полагат присъствени подписи в качествата си съответно на управител /Р. Г./ и съдружник /свид. Р. Г./. В [фирма]. Именно и поради това въззивният съд е достигнал до извод, че по отношение на инкриминираните покани до Р. Г. – управител на [фирма] – [населено място] и Р. Г. – съдружник в [фирма] – [населено място], за свикване на общо събрание на дружеството, наказателната отговорност на подс. Й., не следва да бъде ангажирана. При това положение, а с оглед и противоречията в показанията на свид. Г. относно полагането на техни подписи на документи свързани с дейността на дружеството въобще, е следвало, посочените като присъстващи лица в проведеното извънредно общо събрание, да бъдат разпитани. Следвало е също така да бъде изяснен и механизма на съставяне на документация в процесното дружество, вземането на решения от страна на съдружниците и пр. /с оглед разпоредбите на чл. 136 и 139 от ТЗ/. Само по този начин посредством допълнително събрани доказателства, на база гласни доказателствени средства, могат с категоричност да бъдат изяснени обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 102 от НПК и да се формират необходимите изводи от правна страна, касателно съставомерността на инкриминираното деяние. Налице са и други процесуални нарушения. Въззивният съд по никакъв начин не е дал отговор на възраженията на защитата на подс. Й. по отношение относимостта на подписите на Р. Г. за съставомерността на деянието и в частност, досежно инкриминирания дружествен договор от 21. 08. 2007 год., което е било задължително, с оглед диспозитива на въззивната присъда и изложеното в мотивите към нея на стр. 4, абзац последен и стр. 5, абзац четвърти. Липсва в пълнота даден отговор и по отношение на същностен елемент от обективната страна на престъпния състав – дали съставянето на инкриминираните документи е било извършено в хипотезата на общ умисъл, или при посредствено извършителство /в този аспект следва да се вземе предвид и заявеното от експерта Е. Н. в проведеното на 04. 06. 212 год. пред първоинстанционния съд, съдебно заседание/. Упрек може да бъде отправен и по отношение на индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание. Освен, че е посочена нормата на чл. 301, ал. 1 от НК /вместо тази на чл. 310, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК/ при обсъждане на рамките на определената законова санкция, лаконичността на доводите касателно релевантните за наказателната отговорност на подс. Й. обстоятелства, не може да бъде приета като пълно изпълнение на предписанията на чл. 54 от НК, още повече, че тази разпоредба липсва отразена словно или цифрово както в диспозитива на присъдата, така и в мотивите към нея.
Констатираните процесуални нарушения, а и допуснатото съществено нарушение на разпоредбите на чл. 13, 14 и 107 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция, касателно правилното приложение на закона, съставляват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което налага отмяната на атакувания съдебен акт, а също е и пречка, за упражняване на касационна проверка досежно въззивната присъда, в контекста на доводите по същество, изложени в жалбата на подс. Й. и допълнението към нея.
Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваната присъда за постановена при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство обуславящо основателността на депозираната касационна жалба и налагащо отмяна на атакувания акт, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд, от стадия на допускане на доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 21. 01. 2013 год., постановена по ВНОХД № 192 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, в частта с която подс. Г. И. Й. е бил признат за виновен и осъден за извършване на престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част, от друг състав на същия съд, от стадия на допускане на доказателства.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.