5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
София, 22.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ……..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2789 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА.
Образувано е по искова молба с вх. № 7289 от 18.V.2013 г. на [фирма]-гр. Варна с предмет отмяна на арбитражно решение на АС при БТПП от 11.ІІ.2013 г., постановено по в.а.д. № 487/2012 г., с което – в „пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК” – е било признато за установено по отношение на този търговец, че той дължи на [фирма]-с. Г., С. община сума в размер на 71 900.57 евро, представляваща обезщетение по чл. 16, б. „б”, подклауза ІІ, б. „бб” във вр. чл. 12, б. „ж” от ОУ-ДФЛ от договор за финансово обвързан лизинг с реф. № 25-00311 от 25.V.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК. Ищецът поддържа, че налице било основанието по т. 3, предл. 1-во на чл. 47 ЗМТА за отмяна на това арбитражно решение, тъй като разгледаният от АС при БТПП положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, не бил подведомствен на арбитраж и компетентен да го разгледа бил единствено държавния съд. В такъв смисъл била утвърдената съдебна практика, обективирана в следните съдебни актове: 1/ Опр. № 585/21.VІІ.2011 г. на ВКС, І-во т.о. по ч. т. дело № 457/2011 г.; 2/ Опр № 834/15.ХІІ.2012 г. на ВКС по ч. т. дело № 728/2012 г.
В откритото съдебно заседание ищецът [фирма] е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна, че поддържа исковата си молба за отмяна на горепосоченото арбитражно решение на АС при БТПП, а ответното по иска [фирма] – съответно, че искът по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Като доказателство в настоящето исково пр-во е приложено вътрешно арб. дело № 487/2011 г. по описа на АС при БТПП с постановеното по него решение от 11.ІІ.2013 г., чиято отмяна се претендира.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от датата на връчване на препис от арб. решение /22.ІІ.2013 г./, от надлежна страна (ответник) в арбитражното пр-во пред АС на БТПП и при своевременно направено от нея възражение по чл. 20, ал. 1 ЗМТА, настоящият иск на [фирма]-Варна с правно основание по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА срещу ответното [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустим.
Разгледан по същество този иск е неоснователен.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. В процесния случай с клаузата по чл. 21, ал. 2 от приетите от ищеца по реда на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ общи условия на ответното [фирма], страните по договора за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите /документ по смисъла на чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК/ са приели, че всички спорове, произтичащи от този договор, а те категорично са извън обхвата на цитираните по-горе изисквания за валидност на всяко арб. споразумение, ще бъдат решавани от компетентния български съд, с изключение на случая, когато кумулативно (а) правото на иск принадлежи на лизингодателя и (б) лизингодателят е предявил иска пред АС при БТПП, в който случай спорът ще следва да се разреши от този арбитраж, съобразно неговите правила и процедури. Следователно спорът, който е бил разгледан по същество с арбитражното решение, чиято отмяна [фирма]-гр. Варна претендира в настоящия процес, е бил на общо основание арбитрируем: предметът му е бил относно съществуването на конкретно имуществено право и затова е подлежал на арбитраж.
Според разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК правото на положителен установителен иск (по чл. 124, ал. 1 ГПК) за съществуването на вземане, основано върху документ по чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК, принадлежи единствено на заявителя, т.е. в процесния случай на лизингодателя [фирма]. Предявяването на този иск в преклузивния едномесечен срок предпоставя запазване действието на издадените в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изп. лист, тъй като в противен случай – съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК – заповедният съд ги обезсилва: „частично или изцяло”. Данните по приложеното арб. дело сочат, че с определение № 5532/9.ХІІ.2011 г. на Варненския ОС, ТК, постановено по т. д. № 2329/2011 г., образуваното по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК исково пр-во е било прекратено по отношение на ответното [фирма]-гр. Варна: „поради недопустимост, на основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА”, тъй като имало вече образувано арбитражно дело пред АС при БТПП между същите страни, за „събиране” на същото вземане, предявено на същото правно основание. Видно от щемпел на канцеларията на Варненския ОС, поставен на гърба на посочения съдебен акт е, че прекратителното по отношение на настоящия ищец съдебно определение е влязло в сила на датата 7 май 2012 г. /лист 156 от досието на арб. дело,/. Следователно въпросът дали при наличието на горните обстоятелства [фирма] е имало правен интерес от водене пред арбитраж на положителен установителен иск, „откъснат” от проведеното заповедно пр-во по чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК, който би бил относим единствено към допустимостта на арбитражното решение, не може да се поставя на плоскостта на разрешаването по същество на процесния иск по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА, чиито предмет е отмяната на същото решение на посоченото правно основание.
В заключение, по аргумент за по-силното основание от текста на чл. 8, ал. 2 ЗМТА, щом арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен съд, не съществува пречка по смисъла на чл. 14, ал. 3 ГПК обаче, да се постанови арбитражно решение в хипотеза, когато въобще липсва дело, разглеждано от държавен съд, каквато е и настоящата. С оглед това се явяват неоснователни доводите на ищцовото [фирма]-гр. Варна, базирани върху т. нар. „утвърдена” практика на състави от ТК на ВКС в пр-ва по чл. 274, ал. 3 ГПК, отнасяща се до приложението на чл. 416 ГПК, който текст предпоставя влизане в сила „на съдебно решение за установяване на вземането”.
Независимо от този изход на делото в настоящето исково пр-во по чл. 47, т. 3 ЗМТА, направеното от ответното [фирма] искане по чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да бъде уважено, тъй като липсват доказателства за направените от това д-во съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма]-гр. Варна с правно основание по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА, предявен срещу ответното [фирма] със седалище в [населено място], С. община, район П., с предмет отмяна на арбитражното решение на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата от 11.ІІ.2013 г., постановено по вътрешно арб. дело № 487/2011 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2