4
Р е ш е н и е
№ 229
гр.София,
23.10.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2065 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от 27.04.2018г., на Г. Т. Й. за отмяна на влязло в сила решение от 29.05.2017г. по гр.д.№252/2017 година на Окръжен съд София, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителката поддържа, че с представеното с молбата удостоверение №22-00057363/04.04.2018г. на НОИ и копие от болничен лист от януари 2016г. се установяват нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответната страна – ПГ ”В.Л.”-И., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна и моли да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С атакуваното решение съставът на Окръжен съд София, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Г. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съставът на Окръжен съд София е приел, че от събраните по делото доказателства било установено, че ПГ „В. Л.” [населено място] и Г. Т. Й. са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало на основание конкурс, по силата, на което Й. е заемала длъжността „Директор“ на гимназията. Не било спорно, че това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № РД-12-405/19.11.2015 година на М. на о.н., с която на Й., на основание чл. 188, т. 3, във връзка чл. 187, ал. 1, т. 1, 3, 7 и 10 КТ, е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като заповедта е била връчена на представителя на ищцата- адвокат С. К. на 13.01.2016 година. От представените доказателства съдът е приел, че в периода от 06.07.2015 година до 29.12.2015 година Г. Т. Й. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Преценявайки въпроса за предварителната закрила при уволнение, с оглед въведеното в исковата молба възражение, че органът на дисциплинарна власт не е спазил разпоредбата на чл. 333 КТ, съставът на Окръжен съд София е намерил, че по делото са налице доказателства за получено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Й., която се ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и доказателства за получено от Т. при МБАЛ [фирма] [населено място] мнение, необходимо на основание чл. 333, ал. 2 КТ. Констатирано е, че разрешение не било искано за основанието за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, но задължението такова да е било предварително получено било обвързано с момента на връчване на заповедта, съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ. Изложени са съображения за това , че в случая заповедта за уволнение била връчена на 13.01.2016 година, към който момент Й. не ползвала отпуск поради временна неработоспособност или друг законоустановен отпуск, с оглед на което не попадала под закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Съобразявайки, че по делото не били ангажирани доказателства за ползван от Й. законоустановен отпуск към датата на връчване на заповедта за уволнение, въззивният съд е намерил, че тя се ползвала единствено от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, която е обаче е била преодоляна чрез издаденото предварително разрешение от Инспекция по труда и даденото от Т. мнение.
С определение от 27.03.2018г. по гр.д.№3157/2017г. ВКС, състав на ІV г.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в законна сила.
С молбата за отмяна молителката представя удостоверение №22-00057363/04.04.2018г. на НОИ за получени обезщетения за временна неработоспособност от м.07.2015г. до месец 01.2016г. и копие от болничен лист от 05.01.2016г. с диагноза остра анална фисура и назначено домашно лечение за 14 дни и поддържа, че тези доказателства установяват нови обстоятелства от значение за спора, а именно че същата към момента на уволнението се е ползвала от закрилата предвидена в чл.333, ал.1, т.4 КТ. Поддържа, че е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящия състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Визираните в чл. 303, ал.1 , т.1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази непълнота на доказателствата по делото следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина , че не е разполагала с тези доказателства.
Новото обстоятелство по см. на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК , като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Новото доказателство следва да е писмен документ , които не е бил известен/ чието съществуване не е било известно/ на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда , с решението, чиято отмяна се иска. Новите доказателства следва да установяват обстоятелства, който са твърдяни в хода на делото, но по обективни причини страната –молител не е могла да се снабди с тях и да ги представи своевременно пред съда. В случая молителката не представя такива писмени доказателства, които да установяват нови обстоятелства от значение за спора, които да не е могла да представи по делото. По същество подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение представлява искане за събиране на доказателства, които страната е могла да представи в хода на съдебното дирене, а именно –болничен лист, който е бил на нейно разположение. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Отмяна в тази хипотеза следва да се допусне когато са налице обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната и при полагане на дължимата грижа, какъвто не е конкретния случай.
Ето защо не може да се приеме, че представените пред настоящата инстанция писмени доказателства сочат на нови обстоятелства от съществено значение за спора, поради което молбата за отмяна следва да се устави без уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника общо сумата 720 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 27.04.2018г., на Г. Т. Й., за отмяна на влязло в сила решение от 29.05.2017г. по гр.д.№252/2017 година на Окръжен съд София, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Т. Й. да заплати на пг ”В.Л.”-И. сумата 720 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: