О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 23.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1242/2013
г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. М. Стоянова в качеството й на пълномощник на М. Т. Н. с искане за присъждане на сторените от доверителката й разноски по делото пред ВКС.
В срока по чл. 248, ал.1 ГПК насрещната страна [община] е подала отговор, в който изразява становище, че молбата е неоснователна. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 373 от 02.07.2013 г. по гр.д. № 1242/ 2013 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 679/2012 г. на Сливенския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от [община]. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на ответницата по касация М. Т. Н., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция.
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество- частично основателна.
Видно от представения с отговора на исковата молбата заверен препис от Договор за правна помощ от 05.02.2013 г., сключен между М. Н. и адв. М. С., за осигуряване на правна помощ с процесуално представителство пред ВКС в производството, образувано по касационната жалба на [община] против решението на ОС- Сливен по гр.д. № 679/2012 г., страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 12 500 лв., което към момента на сключване на договора е било заплатено от доверителката.
Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено до размера по чл. 7, ал.4 във вр. с § 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това [община] следва да бъде осъдена да заплати на М. Т. Н. разноски по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 373 от 02.07.2013 г. по гр.д. № 1242/2013 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА [община] да заплати на М. Т. Н. разноски за адвокатска защита за производството по чл. 288 ГПК по делото пред ВКС в размер на 1 200 / хиляда и двеста / лв., определени на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. Н. за присъждане на разноски над този размер до сумата 12 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: