Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр. София, 28.09.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1820 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № І-136/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1202/2015 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 471/18.05.2016 г., постановено от състава на ВКС. Касационното обжалване е допусната по правния въпрос, следва ли да се възстанови работник на заеманата преди уволнението длъжност в случаите, в които е налице дадено от него предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение” бъде отменена от съда. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 2/23.10.2012 г. по т.д.№ 2/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и т. н. Това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една специална хипотеза – при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор. В тези случай, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно – докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Приема се, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение. Подобно правно действие настъпва и в хипотезата когато работник или служител е отправил предизвестие до работодателя си за прекратяване трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ, в срока за предизвестието е бил дисциплинарно уволнен, това уволнение е признато за незаконно от съд и в хода на съдебния процес за неговата отмяна е установено, че е изтекъл срокът на предизвестието. С отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор, отправено до работодателя преди дисциплинарното уволнение. Трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползува някакъв вид законоустановен отпуск. В разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ е посочен и момента, от който започва да тече същият – от следващия ден на получаването му от работодателя, като предизвестието може да бъде оттеглено без съгласие на работодателя най-късно до получаването му от последния, след което то обвързва работника или служителя и с изтичането на срока произвежда своето действие – трудовият договор се прекратява. След отмяната на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл. 344, ал. 2 КТ е неоснователен. Към момента на постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното.
Горното разрешение на материалноправният въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е дадено с цитираното по-горе ТР № 2/23.10.2012 г. по т.д.№ 2/2012 г. на ОСГК на ВКС, като това разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Решението на въззивният съд в частта, с която е прието, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника е правилно. Това се установява от данните по делото, възприети от съда – уведомление по чл.62,ал.3 КТ до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, което се установява от приложената и неоспорена от противната страна електронна справка от НАП;в представената от ищеца трудова книжка е отразено възникване на трудово правоотношение с ответното дружество,считано от 01.03.2009г.; в писмената жалба до Районна прокуратура-Б., предявена чрез процесуален представител адвокат Г. Н. ответното дружество заявява сключването на трудов договор с ищеца и регистрирането му по съответния ред в НАП;в предоставена от счетоводството на [фирма] на вещото лице Д. по назначената от БРС съдебно-счетоводна експертиза разчетно-платежна ведомост било видно какво е трудовото възнаграждение на ищеца, което възлизало на 358,36 лева за месец май 2014година;през 2014година дружеството-ответник внесло данък по ЗДДФЛ за периода м.06.2012г.- м.05.2014г.; ищецът на 11.06.2014г. заявил с писмена молба до [фирма] искане за прекратяване на трудов договор по реда на чл.325,т.1 от КТ, както и оформяне на това обстоятелство в трудовата му книжка; ответникът [фирма] по реда на чл.193,ал.1 от КТ е поканило ищецът за предоставяне пълен отчет на касовите плащания от и към дружеството, както и за извършените разходи с изтеглените от сметката на дружеството средства, след което е и постановена Заповед № 001/17.06.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Всички тези доказателства, преценени в съвкупност и с останалите доказателства по делото водят до извод, че се установява наличието на трудово правоотношение, макар и по договор, несключен в изискуемата от закона писмена форма.
Правилни са изводите на съда и относно незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото не са били спазени задължителните изисквания на закона да се изискат обяснения за конкретните нарушения, послужили като основание за издаване на Заповед № 001/17.06.2014г., като в цитираната заповед не са изложени и фактическите основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,което представлява нарушение на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 КТ. Това е довело съда до правилния извод, че прекратяването на трудовото правоотношение, чрез налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, е незаконосъобразно.
По делото съществуват данни, че преди налагането на дисциплинарното наказание, ищецът на 11.06.2014г. е заявил с писмена молба до [фирма] искане за прекратяване на трудов договор по реда на чл.325,т.1 от КТ. Прекратяването на трудово правоотношение по взаимно съгласие предполага наличието на две насрещни волеизявления, като в случая, волеизявление от страна на работодателя липсва в предвидения в чл.325, ал.1, т.1 КТ срок, поради което не може да се приеме, че предложението на работника е прието. Тълкуването, дадено с ТР №2/2012 г. на ОСГК на ВКС е неотносимо към настоящия случай, доколкото то касае писмено предизвестие за едностранно прекратяване трудовото правоотношение от страна на работника, не и предложение за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че между страните е възникнало трудово правоотношение, като ищцата е работила по действителен трудов договор, като изводите на въззивния съд относно действителността на трудовия договор са неправилни. Макар и по различни съображения от тези на въззивния съд, решението, с което са приети за основателни предявените искове следва да се остави в сила.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-136/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1202/2015 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.