О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София 12.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 981 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт Хр. Р. срещу решение № 975/18.07.2011 г. по гр.дело № 944/2001 г., с което е оставено в сила решение от 24.03.2008 г. по гр.дело № 5485/07 г. на В., което е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателя срещу Й. Х. Г. за предаване владението на апартамент № *, находящ се в [населено място], П. [жилищен адрес] пл.”С.” № 1 с площ от 62 кв.м. на осн.чл.108 ЗС. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос: 1. за фактическия състав на чл.17а ЗППДОП/отм./ за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно имущество, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 96/06.07.2010 г. по т.дело № 886/2009 г. на ВКС I т.о., 2. неспазването на задължителните указания на ВКС, дадени при условията и действието на чл.293 ГПК, предпоставка ли са за повторното разглеждане на делото от ВКС при условията на чл.295 ГПК.
Ответницата по жалбата Й. Х. Г. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено отменително решение № 392/13.05.2011 г. по гр. дело № 472/2009 г. на ВКС I г.о.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС.
Прието е, че дружеството-жалбоподател [фирма] е правоприемник на [фирма]. Последното е учредено, чрез преобразуване на дъщерна фирма „П. В.”, като е поело активите и пасивите по баланса към 15.10.91 г. и съответна част от активите и пасивите на „Б. м. ф.” В. по разделителен протокол. Дружеството е вписано в търговския регистър на Варненския окръжен съд с решение по ф.дело № 9142/91 г.
С решение по ф. дело № 2197/96 г. на В. е вписано преобразуване на [фирма] в [фирма], което поема активите и пасивите на преобразуваното дружество.
Прието е, че с приемо-предавателен протокол от 22.12.94 г. [фирма] [населено място] е предал на [фирма] 44 бр.ведомствени жилища, между които и процесния ап. № *.
С акт за държавна собственост № */04.06.99г. е актуван като частна държавна собственост недвижим имот, представляващ ап. № *, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Прието е, че процесния апартамент към момента на предявяване на иска е във владение на ответницата по жалбата.
Възоснова на изслушана СИЕ съдът е приел, че към момента на преобразуване на „П. В.” като търговско дружество в описа към протокола за разделяне е описан целия блок*, в който се намира процесния апартамент и имотите са предадени във владение, като собственост на предприятието, съответно са заведени в счетоводството като основни средства. В описа е удостоверено като забележка, че бл.*е предоставен безвъзмездно на ОП”Б. и с.”. Съдът е възприел становището на вещото лице, че предоставянето на блока е извършено временно. Според заключението на СИЕ с протокол 1089 от 22.12.94 г. за предаване и приемане на ведомствени жилища от Жилфонд и опис на жилищата към този протокол жилищата са били върнати на [фирма]. С мемориален ордер от 12.1994 г. в счетоводството на [фирма] е заприходена стойността на получените безвъзмездно ведомствени жилища от [фирма] В.. В инвентарната книга целият блок е заведен от 01.12.94 г.
Възоснова на установените факти съдът е приел, че не е установено към 1991 г. процесният имот да е бил включен в капитала на дружеството. Прието е, че на дружеството-жалбоподател са предоставени 44 бр. ведомствени жилища, което според съда не налага извода, че дружеството е придобило собствеността върху тях. Прието е, че предоставянето е било осъществено след преобразуване на жалбоподателя от фирма с държавно участие в търговско дружество, което изключва възможността същото да придобие собствеността върху имотите. Съдът е приел, че имотите са останали собственост на [фирма]. Прието е, че предоставянето следва да се разглежда като отделно субективно право, което дава възможността на приемащия да владее имотите и да извлича ползите от тях, но без да придобива титулярството на правото на собственост. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск.
По правните въпроси:
Съдът намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя за фактическия състав на чл.17а ЗППДОП/отм./ за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно имущество. С решение № 96/06.07.2010 г. по т.дело № 886/2009 г. на ВКС I т.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че фактическият състав на чл.17а ЗППДОП/отм./ изисква наличие на право на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпване на това имущество за стопанисване и управление на държавното предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включване в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта за преобразуване /т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Прието е, че установяването на наличие на право на собственост в лицето на търговското дружество изисква установяване на всички осъществени факти, относими към посочения фактически състав в съотношение на кумулутивност. С въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с разрешението на правния въпрос в цитираното решение на ВКС по т.дело № 886/2009 г. I т.о.
По втория правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил при наличие на коя от предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3-та ГПК е разрешен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 975/18.07.2011 г. по в.гр.дело № 944/2011 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 25293/04.08.2011 г., подадена от [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт Х. Р..
Указва на жалбоподателя [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 165 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: