1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София, 14.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 856 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Био Х. И. И. Л. АС, [населено място], Н. чрез процесуален представител адв. Я. Х. срещу решение № 138 от 21.11.2013г. по в. т. дело № 314/2013г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав, с което е потвърдено решение № 155 от 20.06.2013г. по т. дело № 353/2012г. на Бургаски окръжен съд и ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 6 000 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Био Х. И. И. Л. АС, [населено място], Н. срещу [фирма], [населено място] искове за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер общо 218 322,60 евро, представляваща връщане на даденото по развалени предварителни договори, сключени на 01.06.2006г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2012г. до окончателното изплащане, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер общо 218 322,60 евро, представляваща връщане на даденото на неосъществено основание – нереализирани договори за покупко-продажба на недвижими имоти и неизпълнени договори за изработка в строителството, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2012г. до окончателното изплащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 12 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
„1. Дали разпореждането с правото на собственост върху имот, предмет на предварителен договор за покупко-продажба, но не в полза на купувача по предварителния договор, води до невъзможност за изпълнение на задължението за покупко-продажба, което от своя страна дава основание да се развали предварителния договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД без предизвестие?
2. Дали е налице „встъпване в дълг”, което да обвързва кредитора относно изпълнението на задължение за прехвърляне на право на собственост върху индивидуално определен недвижим имот, при положение, че при встъпването е налице солидарна отговорност и възможност да се изпълни от двамата съдлъжници, а в случая собствеността върху индивидуално определения имот е собственост само на „встъпилото” лице?
3. Дали е възможно изпълнение от трето лице по смисъла на чл. 73 ЗЗД на задължение за прехвърляне на право на собственост на индивидуално определен недвижим имот, предмет на предварителен договор, доколкото задължението е лично с оглед титуляра на правото на собственост на имота – предмет на предварителния договор, и облигационната връзка на предварителния договор обвързва само него, но не и трето лице, което обвързване е предпоставка за защита на купувача по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
4. Дали е възможно купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот да проведе надлежна защита по чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен при положение, че имотът, предмет на предварителния договор, е прехвърлен на трето лице, вземайки предвид липсата на облигационна връзка между купувача и въпросното трето лице, както и разпоредбата на чл. 363 ГПК – абсолютна процесуална предпоставка?
5. Дали е налице force majeure при наличие на забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони, съгласно Закона за Ч. крайбрежие и следва ли лице, занимаващо се по занятие със строителство, да предвиди въпросните забрани за строителството?
6. Изпада ли в забава страната, когато задължението за активно поведение /покана за сключване на окончателен договор за покупко-продажба/ е на ответната страна и представлява ли исковата молба покана за изпълнение при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, независимо от отправените волеизявления за разваляне на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД?”
По въпроси 1 и 2 касаторът поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като сочи следната съдебна практика: решение от 29.03.2013г. по гр. д. № 4078/2012г. на СГС, решение № 354/25.02.2013г. по гр. д. № 3027/ 2012г. на САС, определение № 147/21.03.2013г. по гр. д. № 1091/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 169/21.02.2011г. по т. д. № 27/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 57/17.07.2013г. по т. д. № 29/2012г. на ВКСД, ТК, І т. о., решение № 57/17.07.2013г. по т. д. № 1150/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 22/03.04.2013г. по т. д № 821/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 586/01.06.2010г. по гр. д. № 1651/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 261/01.03.2010г. по гр. д. № 1083/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 1902/19.07.1978г. по гр. д. № 848/1978г. на ВКС, І г. о.
По въпрос № 3 сочи решение № 537/08.07.2010г. по гр. д. № 349/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 569/15.10.2009г. по т. д. № 390/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и поддържа основание и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По въпрос № 4 сочи решение № 773/10.02.2011г. по гр. д. № 600/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №205/30.12.2011г. по т. д. №654/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1024/06.11.2008г. по гр. д. № 2740/2007г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 586/01.06.2010г. по гр. д. № 1651/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
По въпрос № 5 за допусната забава в строителството и представлява ли тя непреодолима сила сочи решение № 1388/26.11.2012г. по т. д. № 909/2012г. на Апелативен съд П., решение от 20.01.2012г. по гр. д. № 1320/2010г. на СГС и решение от 09.10.2012г. по гр. д. № 13086/2010г. на СГС.
По въпрос № 6 поддържа, че решението противоречи на решение от 09.10.2012г. по гр. д. № 13086/2010г. на СГС и решение № 2/09.02.2012г. по гр. д. № 321/2011г. на Апелативен съд Б. и счита, че дори и да не е имал право да развали договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, то договорът е развален с подаване на исковата молба, в който смисъл е решение № 178/12.11.2010г. по т. д. № 60/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Касаторът релевира и доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е налице практика по повдигнатите въпроси.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. З. оспорва касационната жалба по същество и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Релевира доводи, че първите три въпроса са от значение за спора, но разрешаването им произтича изцяло от преценката на доказателствата и установените въз основа на тях правнорелевантни факти, правилността на които може да бъде ревизирана единствено в производството по чл. 290 ГПК, и представените с изложението съдебни решения не доказват противоречие с практиката на ВКС и с решения на други съдилища.
Относно въпроси № 4, 5 и 6 ответникът поддържа, че не са от значение за изхода на спора по делото, не са формирали решаващата воля на въззивния съд и по тях има утвърдена съдебна практика, с която съдебният състав се е съобразил.
Ответникът прави възражение, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, поради което не следва да се обсъжда.
Релевира доводи, че определенията не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и за част от решенията няма данни дали са влезли в сила. В подкрепа на становището си ответникът представя съдебни актове, за които твърди, че са по идентични спорове с други купувачи, сключили предварителни договори с ответното дружество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че ищецът като купувач, ответникът като възложител /тогава [фирма]/ и [фирма] като ексклузивен посредник са сключили три предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти – апартаменти, находящи се в [населено място], [община], с които продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача индивидуализираните имоти, а купувачът се е задължил да заплати определената в т. 3.1 цена за всеки от апартаментите. В т. 1.4. страните са уговорили продавачът да прехвърли недвижимия имот в степен на завършеност, конкретизирана по спецификация не по-късно от 01.06.2007г., а в т. 5.1. – да сключат окончателен договор за прехвърляне правото на собственост във формата на нотариален акт на датата на предаване. Решаващият съдебен състав въз основа на доказателствата е установил, че ищецът – купувач е заплатил първите две вноски по предварителните договори в общ размер 218 322 евро, представляващи 60% от цената за шестте апартамента, останалите 40% от цената не са заплатени. Не се спори, че обектите са изградени в уговорената степен на завършеност на 20.07.2009г., когато е издадено и разрешително за ползване /акт 16/, че окончателни договори не са сключени, както и че [фирма] е прехвърлило един от процесните имоти в актива на [фирма], а останалите два – на [фирма], за което между дружествата са сключени договори за встъпване в дълг на 14.01.2010г. и 15.07.2011г. Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът с нотариална покана, връчена на ответника на 15.05.2012г., е заявил, че разваля предварителните договори на основание чл. 87, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, тъй като е счел, че изпълнението е станало невъзможно поради прехвърляне на имотите на трети лица и на основание чл. 88 във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД претендира връщане на платените суми.
Според съдебния състав спорните въпроси са следните: налице ли е невъзможно изпълнение на договорите с оглед прехвърляне на имотите на други дружества; налице ли е валидно разваляне на договорите с нотариалната покана от 11.05.2012г.; по евентуалния иск – настъпило ли е правото на иск за връщане на даденото при неосъществяване на строителството в договорения срок – 01.06.2007г. и дали последното е резултат от виновно поведение на продавача – ответник.
По главния иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД въззивният съд не е възприел доводите на ищеца за невъзможно изпълнение с оглед прехвърляне на процесните имоти от [фирма] на [фирма] и на [фирма], като се е аргументирал с договорите за встъпване в дълг и обективираната в тях воля на съдоговорителите да встъпят като съдлъжници в задълженията на уговорителя – ответника да прехвърли правото на собственост върху недвижими имоти, включително процесните, в полза на купувачите по предварителните договори, по които страна е ответникът. Позовал се е на направените от встъпилите в дълга дружества предложения до ищеца за уреждане на отношенията по плащане на последната вноска и сключване на окончателни договори, като е приел, че е демонстрирана воля за изпълнение на задълженията по прехвърляне на собствеността срещу насрещното задължение за плащане на остатъка от цената в договорения срок. Поради това решаващият съдебен състав е заключил, че не е налице нарушаване на правата на купувача по предварителния договор.
За да направи извод, че извънсъдебното волеизявление за разваляне на договорите, депозирано с нотариална покана от 11.05.2012г., връчена на 15.05.2012г., не е произвело правните последици – разваляне на сключените три предварителни договора за строителство и продажба на недвижими имоти – апартаменти, поради което не се дължи връщане на плащанията на отпаднало основание, въззивният съд е приел, че продавачът – ответник е изправна страна по договора – имал е готовност веднага след въвеждане на имотите в експлоатация да прехвърли собствеността им на купувача срещу насрещно плащане на последните вноски за тях, а купувачът – ищец е неизправна страна, не е изпълнил виновно задължението си – не е показал готовност да приеме изпълнението и да плати последните вноски от цената.
Относно предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за връщане на даденото поради неосъществено основание въззивната инстанция е приела за основателно възражението на ответника – продавач, че строителството се е забавило не по негова вина, а поради обективни причини – актове на местната администрация, забава в изпълнението на законово регламентираните задължения на водоснабдителното и електроснабдителното предприятия да осигурят присъединяване на обекта съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката и Наредба № 4/14.09.2004г., като продавачът е съдействал за по-бързото изграждане на съоръженията и въвеждане на сградата в експлоатация, като се е ангажирал с допълнителни разходи, както и съобразно уговореното в т. 9.1 от договорите, предвиждащ автоматично увеличаване на срока със срока на забавяне поради непреодолима сила или по причини, които не зависят от продавача или не могат да му се вменят във вина.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Въз основа на посочените от касатора правни въпроси и данните по делото настоящият съдебен състав счита, че релевантните за спора въпроси са материалноправни и могат да бъдат уточнени по следния начин:
1. Разпореждането с правото на собственост върху имотите – предмет на предварителен договор за покупко-продажба в полза на трето лице, с което ответникът – продавач е сключил договор за встъпване на третото лице в дълг, води ли до невъзможност за изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността и представлява ли основание за разваляне на предварителния договор по чл. 87 ал. 2 ЗЗД?
2. Извършеното встъпване в дълг обвързва ли ответника – продавач по предварителния договор относно задълженията, поети с предварителния договор?
3. Кой може да изпълни задължението за прехвърляне на правото на собственост – встъпилото в дълг лице или ответникът – продавач по предварителния договор?
4. Ищецът – купувач по предварителния договор може ли да проведе надлежна защита по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато имотът е прехвърлен на трето лице, което е встъпило в дълга на продавача по предварителния договор?
5. Възникнало ли е за ищеца правото да развали предварителните договори за продажба, без да даде подходящ срок за изпълнение, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД затова, че ответникът е завършил обектите със забава повече от две години, и забавата съставлява ли негово виновно поведение?
По петия правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие на постоянната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 29/13.04.2011г. по т. д. № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 203/30.01.2012г. по т. д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100/03.07.2012г. по т. д. № 307/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение по т. д. № 32/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. по въпроса за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне, за което трябва да е налице виновно неизпълнение на длъжника, за което отговаря и за условията, при които договорът се разваля без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/.
По останалите въпроси няма постановена задължителна съдебна практика, поради което и с оглед възможността относимите правни норми да бъдат неточно тълкувани, с цел установяване на единна безпротиворечива практика следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Цитираните от касатора решения на ВКС са неотносими, тъй като дават отговор на други въпроси, поради което не обосновават основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Определенията нямат характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, а решенията на другите съдилища не обосновават извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като за една част от тях не са налице данни, че са влезли в сила, а друга част са ирелевантни за спора.
Формулираният от касатора правен въпрос № 6 от изложението „Изпада ли в забава страната, когато задължението за активно поведение е на ответника и представлява ли исковата молба покана за изпълнение при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, независимо от отправените волеизявления за разваляне на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД?“ е ирелевантен, тъй като по делото поддържаното от ищеца основание за разваляне на договора е по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, но не и по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 21.11.2013г. по в. т. дело № 314/2013г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 8 540,04 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на вносния документ в определения срок делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.