Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
гр.София, 25.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №518 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по жалба на „З”Е. , гр. С., срещу решение от 16.10.2007г. по гр.д. №1752/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 18.04.2007г. по гр.д. №744/2006г. на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлен предявения от „З”Е. срещу К. С. П. иск с правно основание чл.255 от ГПК/отм./.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът К. С. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от „З”Е. срещу К. С. П. иск с правно основание чл.255 от ГПК/отм./ за признаване за установено недължимостта на присъдената сума по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязло в сила осъдително решение по иск с правно основание чл.200 от КТ, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. №192/2005г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Асеновград, поради настъпили след постановяване на осъдителното решение, нови факти – издаване на ЕР №1004/2004г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР №0715/05.03.2002г. на ТЕЛК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че издаването на ЕР №1004/2004г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР №0715/05.03.2002г. на ТЕЛК, на които ищецът се позовава в исковата молба, не са нови факти, тъй като отменителното решение на НЕЛК е било налично към момента на постановяване на съдебното решение, с което е уважен иска по чл.200 от КТ. Следващото решение на НЕЛК и разпорежданено на РУСО, е приел, че не представляват основание на предявения иск.
Решението е правилно.
Установено е, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязлото в сила въззивно осъдително решение, постановено на 14.01.2005г. по в.гр.д. №2012/2004г. на Пловдивски районен съд, с което е осъдено „П”АД, гр. Л. правоприемник е касатора/ да заплати на К. С. П. обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване за периода 01.03.2002г.-01.03.2005г.
Съдът е разгледал предявения иск с правно основание чл.255 от ГПК/отм./ – за признаване за установено недължимостта на присъдената сума по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязло в сила осъдително решение по иск с правно основание чл.200 от КТ, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. №192/2005г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Асеновград, на заявените от ищеца факти: поради настъпили след постановяване на осъдителното решение, нови факти – издаване на ЕР №1004/28.04.2004г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР №0715/05.03.2002г. на ТЕЛК.
При тези данните и с оглед на релевираните в исковата молба факти като настъпили след издаването на съдебното решение, на което е основано изпълнението, което се оспорва с предявения иск по чл.255 от ГПК/отм./, правилно въззивният съд е приел, че искът е основан на факта, че с решението на НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК. Други факти не са посочени в исковата молба като основание, на което ищецът-длъжник основава иска си по чл.255 от ГПК/отм./, поради което правилно въззивният съд е приел, че представените в хода на делото други доказателства не представляват основание на предявения иск. Относно решението на НЕЛК, с което е отменено решението на ТЕЛК, на което е основан иска на длъжника, правилно е прието, че фактът на отмяната на решението на ТЕЛК, не е нов, тъй като е настъпил в хода на делото по иска по чл.200 от КТ. Неоснователни са доводите на касатора, че по предявения от него иск с правно основание чл.255 от ГПК/отм./ е следвало да разгледа иска и по незаявени от ищеца факти – постановеното след отмяната ново решение на ТЕЛК. Диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти. Факти, които не са заявени от него като основание на предявения отрицателен установителен иск, че не дължи присъдената с влязлото в сила съдебно решение, не подлежат на разглеждане по конкретното дело, тъй като те не са включени в неговия предмет.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ въззивното решение следва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.10.2007г. по гр.д. №1752/2007г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: