О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София, 18.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев т. д. № 61197/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу въззивно решение № 121 от 15.01.16 г., постановено по в. т. д. № 2187/15 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 27.05.2014 г. по т. д. № 5893/2012 г. на Софийския градски съд и вместо него е осъдил на основание чл.92 ЗЗД касатора [фирма] да заплати на [фирма] сумата 39 600 лева, представляваща неустойка по чл. 6.3 от договор за наем от 22.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2012 г. до окончателното й изплащане.
По делото е установено, че с договор за наем от 22.11.2010 г. касаторът като наемодател е отдал на ищеца в първоинстанционното производство като наемател описания подробно в чл. 1. 1 от договора имот, като уговореното предназначение по чл. 1. 3 е същият да се ползва като хотел с ресторант срещу месечна наемна цена в размер на 3 300 лева, без ДДС, платима до десето число на текущия месец. В чл. 6. 1. б.”г” от договора е уговорено, че същият може да бъде прекратен едностранно с двумесечно писмено предизвестие от изправната до неизправната страна във всички случаи на установено виновно неизпълнение на договорни задължения, а в чл. 6. 3 е уговорено, че за изправната по договора страна възниква правото да получи неустойка за причинените вреди и пропуснатите ползи в резултат на непредвиденото, предсрочно и неоснователно прекратяване действието на договора, когато е предизвикано от виновно и недобросъвестно насрещно поведение като дължимото обезщетение е в размер, съответстващ на едногодишния наем за ползването на обекта по последната му актуализация с отчитането на инфлационен индекс. От приетото заключение на съдебно – техническата експертиза е установено, че изградената в обекта ел. инсталация не осигурява в достатъчна степен нормалното му функциониране през зимния и летния период, а топлинната мощност на котлите, чрез които се осигурява отоплението на обекта и захранването му с топла вода не е достатъчна при запълнен капацитет на обекта да обезпечи нормалното му функциониране. С протокол за контрол на микроклимат от 09.02.2011 г. на акредитираното за контрол от вида С дружество [фирма], [населено място] е констатирано, че стойностите на измерената в стаите на хотела температура са много под минимално допустимите норми при зимни условия. На 07.01.11г. ответникът е получил отправеното му от ищеца двумесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор, поради допуснато от негова страна неизпълнение на задължението му да предостави наетия обект в състояние, годно за използването му по предназначение, като ищецът е заплатил дължимия наем за същия месец след уговорения срок, а на 15.02.11г. е бил отстранен от имота от ответника.
При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че от страна на наемодателя е допуснато неизпълнение на основното му задължение да предостави на наемателя наетия обект в състояние, годно да бъде използван по предназначението му, поради което се явява неизправна страна по договора и е налице основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на предвидената в клаузата на чл. 6. 3 от договора за наем неустойка в уговорения от страните размер от 39 600 лв., както и че допуснатата забава в плащането на една от месечните наемни вноски от страна на наемателя не освобождава наемодателя от тази отговорност, доколкото неговото неизпълнение е предхождащо този факт. Формиран е правен извод, че с направеното едва с отговора на въззивната жалба искане по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за намаляване на неустойката е преклудирано, поради което същото не е разгледано.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, а именно: 1. Счита ли се за неизпълнение от страна на наемателя неснабдяването със законноизискуемите документи за експлоатация по предназначение на наетия обект в случай, че такива документи се изискват да бъдат издадени на името на наемателя и задължението за снабдяване със същите е уговорено с договора; 2. Може ли наемателят да са позовава на неизпълнение от страна на наемодателя на задължението му да предостави наетия обект в състояние годно за ползването му по предназначение и има ли право на обезщетение, без да се е снабдил със законноизискуемите документи за това предназначение, респ. без да му е отказано издаването на тези документи по вина на наемодателя и същевременно да ползва обекта; 3. Има ли право наемателят без да е упражнил възражение по чл. 90 ЗЗД да спре изпълнение на своите задължения по плащане на наемната цена и счита ли се същото за неизпълнение / счита ли се за изправна страна/; 4. Следва ли съдът да присъди обезщетение за неизпълнение на една от страните по договор в случай, че и двете страни са неизправни; 5. Следва ли предупреждението по чл. 87 ЗЗД да е изрично посочено и да е в писмена форма; 6. В случай на наличие на предпоставките следва ли съдът служебно да приложи разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД; 7. В случай, че е уговорено предизвестие за разваляне на договора за наем от изправната страна без да е предоставен срок за изпълнение по чл. 87 ЗЗД, то договорът счита ли се за развален от отправилата предизвестието страна; 8. Счита ли се за преклудирано искането за намаляване на неустойка по чл. 92 ЗЗД в случай, че е сторено с писмената защита в първоинстанционното производство; 9. Подлежи ли на намаляване по чл. 92 ЗЗД неустойка по търговска сделка в случай на частично изпълнение и 10. До кой момент може да се направи възражение за намаляване на неустойка в съдебното производство. Поддържа се, че първите четири въпроса са решавани противоречиво от съдилищата, последните три са решени в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на останалите са налице всички предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от собственика С. М. Х., счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска предвид липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил правните изводи на въззивния съд по спорния предмет /ТР № 1/1/09 г. на ОСГТК на ВКС/, при което произнасянето на въззивния съд по него е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение или произнасянето на касационнта инстанция по този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По отношение на формулираните от касатора правни въпроси не е налице, която и да е от предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Първите четири въпроса, посочени от касатора, не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на решението, защото не са обусловили правните изводи на въззивния съд. Въз основа на цялостната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е формирал извод, че е налице неизпълнение на основното задължение на наемодателя да предостави на наемателя наетия обект в състояние, годно да бъде използвано по предназначение като хотел ресторант, което е предшестващо и което не е обусловено от неизпълнението на задължението на наемателя за снабдяване с документи за категоризация или заплащане на наемната цена. Във връзка с четвъртия поставен въпрос следва да се отбележи, че отговорът му зависи от установените по делото факти и по-конкретно от условията, при наличието на които се дължи заплащането на неустойка, поради което този въпрос не предполага даването на принципен отговор и е по съществото на спора. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване по тези въпроси, не следва да се проверява и наличието на соченото допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторът не обосновава допълнителния критерий по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото представените съдебни решения не противоречат на обжалвания въззивен акт, а се отнасят до други материалноправни спорове при различна фактическа обстановка, като с тях не е прието, че забавеното плащане на една месечна наемна вноска лишава наемателя от правото на неустойка, при наличие на посочените в наемния договор предпоставки.
При така посочените решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, формулираните от касатора материалноправни въпроси, касаещи развалянето на договора, не са били предмет на разглеждане от въззивния съд и нямат каквото и да е обуславящо изхода на спора значение, което е достатъчно да обуслови извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това представената във връзка с тези въпроси задължителна и незадължителна практика /ППВС № 3/73г. и решения на Р. и Х./ се отнасят до различни от настоящата хипотези и противоречие с тях не е налице, а по отношение на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК никакви доводи не са изложени и посочените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 предпоставки липсват.
Процесуалноправните въпроси относно това подлежи ли и до кой момент в съдебното производство може да бъде направено възражение за намаляване на неустойката са обуславящи за правните изводи на въззивния съд. Даденото в обжалвания съдебен акт разрешение, че искането за намаляване на неустойката – направено едва с отговора на въззивната жалба е преклудирано изцяло кореспондира със задължителните указания на т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК като по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя правонамаляващи възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. С това тълкувателно решение съществувалата до тогава противоречива практика по този въпрос , на която се позовава касаторът, е уеднаквена.
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не са налице.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 700 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 121 от 15.01.16 г., постановено по т. д. № 2187/15 г. на Софийския апелативен съд.
О с ъ ж д а [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от собственика С. М. Х. сумата 700 лв. /седемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: